Две непознати жени в асансьора на голям жилищен блок:
- Много измъчена ми изглеждате, случило ли се е нещо? – пита едната.
- Не, но проблемът е в мъжа ми – отговорила другата. — Той постоянно иска да правим cekc. Имаме вече пет деца, правила съм и няколко аборта, не мога повече. Не знам какво да правя… — Има решение – успокоила я първата. — Когато настоява, пращайте го да се катери по стълбите до последния етаж на блока. Като се върне вече ще е изморен и няма да Ви тормози за това.
- Смятате ли, че ще помогне?
- Сигурна съм! При други действа.
След месец двете жени пак се засичат в асансьора.
- Съветът Ви се оказа много полезен – започнала радостно потърпевшата — Всеки път когато поиска, го пращам до последния етаж, а после той не ме закача повече на тази тема.
- Радвам се за Вас.
- Искам да Ви благодаря. Нека пием по кафе някъде!
- ОК, заповядайте при мен. Ще пийнем, ще поговорим … — С удоволствие. Вие къде живеете?
- И аз съм в този вход. На последния етаж…
- В неделя се женя! И като мой най- добър приятел те каня за кум!
- Приемам с удоволствие! Ха - честито!
- Честито,ама за малко работата да се развали...
- Как така?. . Разправяй!
- Ами,годеницата ми има по-малка сестричка. Току-що навършила пълнолетие! Голяма палавница! Когато отивах в апартамента им,все се фръцкаше с големи деколтета и къса поличка. Като ми поднасяше кафе - изнасяше цяло шоу. Първо се навеждаше силно към мен да й видя цициte. После уж случайно изпускаше лъжичката на килима. Обръщаше се с гръб към мен,пак се навеждаше - под поличката й ни прашки,ни дявол!
- А,стига,бе!
- Да,бе,да! И вчера,тая малката ми се обажда по телефона. Да съм отидел у тях да разгледаме поканите за сватбата.
Татко й и кака й ги нямало,ама аз да не съм се притеснявал...
- Брей...
- Та,паркирах аз колата пред блока и се качих до горе. Сестричката на моята годеница ми отвори по един прозрачен халат. И кьорав да бях,щях да разбера,че отдолу няма абсолютно нищо!
- Опа! Сега вече стана опасно!
- Е,не,бе - чушки! И като започна - отдавна ме харесвала,не можела да се бори с чувствата си,защо не ме била срещнала в живота преди кака си...
- И ти - К'ВО?!
- Еми,аз запелтечих:
" Не знам какво да кажа..."
- А тя?..
- Тя ми вика:
"Не е нужно да казваш нищо! Просто ела в спалнята и ще ме имаш!"
- Леле майко!!! И ти какво направи?
- Аз изхвърчах от апартамента на секундата. Хич и не чаках асансьора,а хукнах пеша по стълбите! Тъкмо стигнах колата,а там - бащата на двете сестрички! Просълзи се и ми каза:
" Браво,моето момче! Решихме да те подложим на тест за вярност. И ти - издържа геройски изпитанието. Добре дошъл в нашето семейство!
- Е, браво!
- Какво " браво",бе? Ако не си бях забравил пpeзepbatиbиte в колата - щеше да видиш едно " Браво!"
Моите любими фрази в учреждение:
- Не зависи от нас, господине!
- Системата не позволява!
- Елате утре!
- Вие не бяхте ли тука вчера?
- Колежката е в отпуска!
- И други хора чакат, не сте само вие!
- Вижте дали не е в кафето!
- Това не е наша работа!
- Момент, че сме с нова система.
- Значи, вземете си документ от КАТ и го донесете.
- Не ги определяме ние тези работи!
- Знам, че звучи абсурдно, но това е положението!
- Живеем в България, господине!
- Обадиха се по телефона и затова са преди вас!
- Еми нямаме, свършиха, купете си от книжарницата.
- Ксероксът е две спирки надолу.
- Оплачете се на когото искате!
- Пак ли сте вие?
- Седнете ще ви извикаме!
- Не ви ли дадоха номерче?
- Съжалявам, но няма какво да направя.
- Не, не се шегувам.
- Носите ли си копие?
- Не, този ксерокс е само за вътрешна употерба.
- Разпечатайте го и се върнете.
- Така ни е наредено!
- Пийте едно кафе и елате пак.
- И на нас ни е писнало от много неща!
- Не знам, вижте на втория етаж.
- Аз не идвам у вас да ви чуkam на вратата, нали?
- Еми, вие трябва да си носите химикалка!
- То така всеки ако почне....
- За пръв път виждам такова нещо.
- Сега се връщам!
- И аз искам много неща, ама...
- Ми щом искате пуснете жалба, ама ви казвам, че няма смисъл.
- Компютърът нещо заби...Ванчеее!