Skip to main content
Вицове за футбола, Вицове за футболисти
Интервю с манекенката Винченция-Шарлот Свинарска. Водещ Никола Крумов. (18+):
- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги.
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот.
P.S. Водещият запазва убеждение, че всеки човек е умен до доказване на противното.
Ако Архимед беше българин, никога нямаше да открие прочутия си закон.
Кога ще видиш българин във вана! Пък и ако случайно легне във вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други концепции. Например дали, ако пръдне, ще излязат мехурчета.
- Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна земното кълбо! - казал старият Архимед. А, българинът казва:
- Дай ми свински пържоли и червено вино, па ме чакай да умрем.
Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече шибaнoto дърво. Не може нек'ви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме тука.
Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда по съвсем различен начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките. Хамлет нямаше да се чуди “да бъде или да не бъде”, а щеше да разсъждава върху екзистенциалния въпрос “да се напиеме ли довечера с Жорката, или да си дръпна нек'во филмче от замундата и да си лежим на дивана”.
Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да се търкаля на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде ше ходи да гони Михаля по чужбината, тук си му е идеално.
Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от астрономия. В астрономията нема кинти, това всеки го знае. Пък и на кого му пука върти ли се земята, или не се върти. Важното е да сме живи и здрави. Ае наздраве!
Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за “Пайнер”. И да е женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да чуka жена му.
Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в маймуни. А по празници – в свине.
Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е усмихната, а вечно кисела. Гърдите и щяха да са много по-големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.
Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.
Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други хора.
Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.
Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е трагична, но на него изобщо нямаше да му пука. По време на мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше да казва “пак казвам”.
Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и cbиpkи пред Бастилията и скандирания: - Кой предложи Луи XVI?
После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред телевизорите...
Готино е да си българин, понеже има лютеница, боза, суджук...
1. Возил си се на поне осем вида соц - возила. Включително застлани седалки с губери лятно време и кехлибарче на скоростния лост.
2. Спал си и с дебели и с много дебели жени. Плашил си се да не те набият дебели или много дебели жени. Ухажвали са те и от двата вида. Виждал си мустак да хвърля сянка над червило.
3. Ходил си на селско кино (с много опипване), бригада (с много любов и реално съешаване) и на кръжоци (не знам защо го споменавам, но е вярно).
4. Виждал си комшийка по монокини да се пече на терсата или върху гараж.
5. Карал си балканче. Карал си ваште да ти купят балканче, а те са ти купили "Школник".
6. Слушал си тайно „Камъните падат" и Бийтълс. Рязал си си дънките, за да станат чарлстон.
7. Имал си смешни прически. Както и сега.
8. Хвърлял си пликове пълни с вода през терасата или си целил с балучки приятели.
9. Хващал си ваш'те в подозрителни телосъчетания. Хващали са те да ..., като юноша (сам).
10. Бракониер си. Ще бъдеш бракониер до края на дните си.
11.Поне два пъти катаджията ти е прощавал за извършено нарушение. Поне два пъти си черпил катаджия.
12. На 01.01. по традиция ядеш пача. Последният залък хляб топиш в соса от салатата и си виждал дядо ти да събира трохите от покривката в шепа и да ги гълта.
14. Брулил си орехи с дървен прът, друсал си джанка, брал си череши (или каквото имате по вашия край).
15. Имаш поне един човек у родата, който е Голяма работа. Цялата рода му звъните на Голямата работа за връзка.
16. През март забождаш мартеница. От езически символ е станал чисто суеверие.
17. Садил си картофи. Имал си дубалка. Износвал си дрехи от кака ти. Търчал си като линейка по магазините като дете.
18. Опитал си ракия за пръв път на осем.
19. Карал си кола преди да имаш книжка. Поне двайсет пъти.
20. Имал си въшки и ти е било кеф от това. Мазали са те с газ по главата (това не е кеф).
21. Имаш килим, който вашите са купили от събор по границата.
22. Имаш село (а може и баба ти да има къща на село) или няколко села. Ти си селовладелец.
23. Ял си жмерки, пръжки или чварки (може да не знаеш, че така им викат някъде).
24. Свирил си на акордеон (или друго). В опит вашите да те направят новия Ибро Лолов. Еле па Васко Василев.
25. Събирал си кутии от цигари, опаковки от шоколад, картинки от дъвки.
26. Уморил си двайсет рибки, три хамстера, две кучета, пет котки и два папагала. А казват, че студентът по медицина, докато стане лекар хвърля едно два-трийсет души у гробищата (бил той и офталмолог).
27. Печелил си бас, свързан с оригване или пърдене.
28. Пушил си в училищна тоалетна. Учил си в домашната тоалетна. И други работи (извън обичайното).
29. Били са те поне петима роднини. За добро и с възпитателна цел. Единствено брат ти те е бил за собствено удоволствие.
30. Влизал си без билет на кино, плаж, музей, трамвай, тролей, тролейбус, влак, теснолинейка, концерт, футболен мач.
31.Играл си на фунийки, жмичка, прескочи баба и сляпа кобила (или обратното), стражари и апаши, ааа-да да - бърбулета (джеб за мене, за тебе нема).
32. Пиkaл си през терасата.
33. Мазали са те с мас, с вестник отгоре (да не облажиш пижамата) и така, за да оздравееш.
34. Изял си поне 4 тона слънчоглед. Можеш и на зъб да ги чоплиш, можеш и с показалец и палец, а можеш и барабар с кюспето. Можеш и белени, но не си е кеф. Можеш да белиш семки, да дъвчеш дъвка, да пушиш, да караш кола, да сменяш радиостанцията и да говориш по телефон заедно и по отделно.
35. Крал си к'во ли не.
36. Можеш да изкараш 23 дни до заплата с 16 лв., включително 700-800 лв. непредвидени разходи междувременно.
37. Можеш да играеш кючек на кръщенка и да кажеш нещо нелепо на погребение. И пак да те запомнят.
38. Знаеш минимум десет думи на цигански, с които да се оправиш във всяко циганско гето по света.
39. Брал си шипки по нареждане на класната.
40. Имал си тайни мераци да изпраскаш класната или даскала по физическо (за всекиго по нещо).
41. Винаги можеш да кажеш нещо лошо за някого.
42. Танцувал си гол на музика от грамофон или на опера по радио „Христо Ботев" (или не баш). Танцувал си на музика, която откровено не харесваш (честно).
43. Имаш спомени, от които ти става приятно, като се сетиш, но те е срам да ги споделиш.
44. Бягал си от вкъщи или си имал подробен план как да го направиш.
45. Ял си шоколад от тубички като паста за зъби.
46. Имал си прашка/чеперага. Положително си настроен към прашките и днес.
47. 94-а пощуря от кеф (освен ако не си роден 95-а или нататък, ако си - да знаеш, че си беше барище 94-а. 97-а зимата също беше барище*, но по друга линия).
48. Писал си си с русначе (като ученик), спал си с рускиня (като пълнолетен по морето), а може и да си си докарал рускиня от Воронеж (ако си набор до 1967г.). Изпуснал си малко ако си набор 1997 г. и нататък.
49. Можеш да оправиш бушон с тел от кламер, да направиш ремък от дамски чорапогащник, да изпечеш месо в тенекия от сирене и да се включиш с две- три идеи по адронния колайдер (може и без последното).
50. Претендираш, че владееш 80% от съчетанията в Кама Сутра, без да си отварял книгата никога. Партньорът ти може да твърди, че си далеч по-тесен специалист, а ти под „тесен специалист" да разбираш съвсем друго нещо...
С мъжа ми имаме годишнина – 5 години от първото „обичам те“ и 2 години от първото „окей, вкарай ми го където искаш, само не ме буди“.
Каза, че ми е подготвил изненада. Романтична среща под открито небе. Истински спектакъл под звездите... Стадион „Георги Аспарухов“, „Левски“ срещу „Ботев“ Пловдив. Да си призная, хвана ме малко неподготвена. Представях си по-скоро вечеря на покрива на луксозен ресторант, с петстепенно меню и цигулар, но нищо. Важното е, че се е сетил за годишнината.
Питам го как да се облека, защото досега никога не съм била на мач. „Като за изнacилbaнe“, предупреждава ме той. По погледа му разбирам, че не се шегува. За всеки случай, навличам стара тениска с надпис „Имам сифилис“, кецове с принт „Гъбичките са супер, затова се гордея, че ги имам“ и съм готова.
Вървим към стадиона в море от хора. Всички са с качулки, маски, кожени якета и крещят. От ляво и от дясно гърмят бомби, избухват снаряди, някой настъпва противопехотна мина. В далечината виждам гранатомет. Не съм сигурна, но мисля, че току-що обявихме война на Полша.
По чудо, стигаме проверката на входа невредими. Дано моят е взел места на балкона, защото обикновено там са ягодите и шампанското. Вместо това, се озоваваме в нещо, наречено „Сектор Б“. Навсякъде има огради, все едно сме престъпници. Това няма логика. Аз не съм заплаха за обществото – освен когато съм в цикъл или не съм яла сладко повече от 36 часа.
От другата страна на решетките виждам жена с много сладко, жълто-черно яке. Адски ми се ходи при нея, за да я питам откъде си го е взела. Обаче не мога, защото помежду ни има ограда. Все едно сме в Берлин през 80-те. Приближавам се максимално и се провиквам: „Госпожа, откъде е якето?“ Тя се обръща и с цялата омраза на света ми отговаря: „Умри, бе, говедо!“ Ама какво е това отношение? Пуу, няма да си купувам като твоето яке, разбрах, само ти ще имаш такова. Ние вместо да сме солидарни една с друга, да си помагаме в този труден момент – две жени на мач – се псуваме като каруцари. И защо „говедо“? Аз лично повече се оприличавам на еднорог.
Трябва ми питие. Зървам момче, което снове между редовете и му махам: „Гарсон! Гарсооон! Бяло вино с две бучки лед и сламка, ако обичате!“ Имал само бира и семки. Ама хората още ли ядат семки? Да не сме се върнали в 1997-а посредством машина на времето и аз да не съм разбрала? Хубаво, дай едни семки. Тъкмо отварям пакета и го хвърлям уплашена във въздуха, защото мъжът ми се провиква в ухото: „Само Левски, Оле! Само Левски, Оле!“ Абе, ти от коя зоологическа градина си хванат, бе, животно! Не можеш ли да се държиш по-прилично? Аз като те водя на опера, да си ме чул да крещя като шимпанзе: „Само Чайковски, Оле! Само Чайковски, Оле!“?
Айде да почва тоя мач, че да свършва. 30 минути ще ги издържа някак си. Две полувремена по 15 си е напълно приемливо. Моля? Как така 90 минути, бе?! Това защо не го пише на билета?! „Дами и господа, длъжни сме да ви уведомим, че този скапан мач ще продължи 90 минути, a в случай на продължения – и повече. Ако имате деца или домашни растения, за които да се грижите, по-добре не идвайте.“
90 минути... Че това са четири епизода на „Cekcъt и градът“! Там поне има фабула, послание. Кари обича Тузара, Тузара не обича Кари; после Тузара обича Кари, Кари не обича Тузара. Накрая вече сценаристите се изчерпват, сериалът трябва да свършва и Кари и Тузара се обичат едновременно. Това е напрежение, това е драма. А тук какво? Семки.
Първите минути вече текат. Момчетата тичат напред-назад, ритат топката, но какъв е смисълът на цялото това физическо усилие, ми е трудно да кажа. Знам, че в баскетбола мачовете приключват при резултат 112:104, 96:78 или някъде там. Тук след 30 минути, братче, 0:0. Ебати неталантливите спортисти. Ебати прахосничеството на време, инфраструктура, екипи, бутонки и гел. Да бяхте станали лекари, да се гордеят майките ви. Пък вие половин час една точка не може да отбележите.
Пълна скука. Поглеждам към мъжа ми, а той е като подивял. Скубе се, припада, свестява се, пак се скубе, пак припада. Абе, дрисльо, ти не си се вълнувал така на раждането на дъщеря ни! Сега за едно 0:0 ще ми се правиш на Лили Иванова!
Явно пропускам нещо супер интересно, което се случва на терена. Вглеждам се по-внимателно. Забелязвам мъж в чисто черно, на когото никой не подава. Става ми тъжно за него. Вместо да го окуражат, от трибуните го засипват с обиди: „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“ Чувствам се като на концерт на Бон Джоуви, който си е забравил китарата вкъщи. „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“
Забелязвам и друго. Всички играчи, дори тези от нашия отбор, са „куре“: „Спъни го, бе, куре! Как ще я изпуснеш тая, бе, куре! Чисти, бе, куре!“ Поглеждам – на фланелките им не пише „Куре“. Пише „Иванов“, „Христозов“, „Бодуров“ и т.н. Ами вие, лумпени, замисляте ли се изобщо, че родителите на този човек са прекарали безсънни нощи в избиране на име за детето си? Дали да е Петър на дядо му? Или пък Стефан на баба Стефка? И за какво е била цялата тази творческа енергия, цялата тази разправия? За да може един ден такива като вас да му викат „куре“.
Ох, най-после обявяват антракта. Имам амбициозен план да уринирам, но щом зървам хората, които се насочват към тоалетните, се отказвам. Ще стискам. Да, да, ще стискам. За да не мисля за пълния ми пикочен мехур, се заговарям с мъжа ми. Задавам му най-важните футболни въпроси, които ми хрумват: „Номер 7 дали си има гадже? Сладък е. Засада беше, когато хвърлиш тъч със затворени очи и вратарят на противника е зодия Близнаци, нали? Колко крави са необходими, за да опасат цялата тази трева? Абе, Боби Михайлов защо не пази? Ти обичаш ли да гледаш как Боби Михайлов танцува?“
Започва второто полувреме. Нови 45 минути от живота ми, които никога няма да си върна. Пишka ми се, студено ми е и ми се ядат раци. Вместо това, съм на мач и чопля семки от земята. Супер. Мъжът ми продължава да редува припадъци с моменти на просветление. Айде пък вие вкарайте един гол, не виждате ли, че човекът умира! Оп, да не би, да, още малко, още малко... Гоооол! Гоооооол! 1:0! Ама, мило, защо не се радваш? Ааа... голът е за другия отбор. Упс. Стана леко неловко. Нищо, де, има време за още голове. И наистина – има! При това за още цели два! Мачът завършва при резултат 3:0 за другия отбор.
Прибираме се в злокобна тишина. Погребалната процесия на Папа Йоан Павел II е била по-ведра, заклевам се. Слагам мъжа си на дивана и му пускам банка с глюкоза, за да изкара нощта. Не съм го виждала така съсипан, откакто миналото лято не можа да оправи градусите на виното и половин тон грозде отиде на боклука.
„Спокойно, бе, мило – казвам му. – Нищо не е загубено. „Левски“ още могат да спечелят „Златната топка“, „Рали Дакар“, „Аустрелиън Оупън“ или поне „X Factor”. Не се ядосвай за глупости. Ето, утре мама ще ни дойде на гости. Преди малко ми писа в 5 да я чакаш на гарата. Това е нещо, за което си струва да се ядосваш.“