Младеж кандидатства за работа в частна фирма.
Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-раншко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го зарежи, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесът наркотици, ще се позабавляваме.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов cekc.
- Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си пeдaл?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
По време на кризата преди 1989 г. млад амбициозен управител на магазин събира продавачките и им казва:
- Отсега нататък не искам да чувам думата "няма" към клиентите.
Продавачките като съвестни решили да изпълнят заповедта на шефа.
Управителят решил да провери и тръгнал по щандовете. Спрял пред един е се заслушал в разговора на един клиент и продавачката.
- Добър ден, бих желал да си купя кожени ръкавици?
- Разбира се, - отговорила продавачката - но имаме много видове, на Вас какви Ви трябват, с един пръст или с пет?
- Ами с пет пръста. - учудено отговорил клиентът.
- Ама имаме различни цветове, а това зависи от цвета на сакото, балтона и панталоните. Защо не се облечете и да дойдете да изберем най-подходящите за Вас?
Учудил се клиентът, но решил да направи така. На излизане от магазина видял дибидюс гол мъж с биде под рамото и фаянсова плочка в другата да се спира пред друг щанд и възмутено да казва:
- Добре ето ми бидето, ето цвета на фаянсовите ми плочки, ето и цвета на гъзa ми, а сега да видя какъв цвят тоалетна хартия ще ми продадете.
Мъж води жена си на психолог, защото не са правили cekc от месеци.
Остава пред кабинета да чака, а вътре жена му разказва на доктора:
- Ами какво да ви кажа... Сутрин излизам на работа, хващам такси, и шофьора ме пита "Ще си платиш ли, или...". И аз избирам "или". Докато се оправим, закъснявам за работа. Като ида, шефа ме привиква в кабинета си и казва "И сега какво, да те уволнявам ли или..." и аз избирам "или". Вечерта пак се прибирам с такси и пак не си плащам с пари... И накрая просто нямам сили за мъжа ми.
- И сега какво, това да го кажем ли на мъжа ти или...?