Skip to main content
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма.
Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Русия. Малкия Мойше се прибира вкъщи и казва на майка си:
- Мамо, мамо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак'!
- Сине, какво ядеш всеки ден?
- Ами пиле, телешко, свинско, рибка...
- Отсега нататък ще ядеш картофи, като всички руснаци.
Разстроил се малкия Мойше, отива при баща си и казва:
- Тате, тате, днес в училище написах, че съм като националност "руснак'!
- Сине, ти как отиваш до училище всеки ден?
- С твоята кола, тате!
- Е, отсега нататък ще си с трамвая, както всички руснаци!
Отива малкия Моше при дядо си, и казва:
- Дядо, дядо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак'!
- Дядовото, ти колко получаваш всеки ден джобни пари?
- Ами стотачка, дядо!
- Е, отсега нататък ще получаваш копейки, като всички руснаци!
По-късно вечерта, семейството вечеря. Всички набиват печено пиле и си намигат, само малкия Моше яде варен картоф. Майка му го пита:
-Е, Моше, как е да си руснак?
- Eбacи, от само няколко часа съм руснак, но вече ви ненавиждам вас, евреите!
В еврейското училище Исакчо бил най-глупав. Ако му предложели 5 и 10 шекела в шепата, взимал петте, защото монетата е по-голяма.
Учениците си показвали един на друг това и му се смеели на глупостта. Решил г-н учителят също да види и малко да му налее ум в главата, та и той му подава двете монети. Исакчо, разбира се, взел петте шекела.
- Исак, защо ги взе, защото монетата е по-голяма ли ?
- Иска ми се, г-н учител, да взема десетте, но тогава тогава няма да им е интересно пак да ми предлагат.
Един китаец си седи в бар и кротко си пийва биричка.
По едно време влиза един тип, взима му бирата и му я изсипва върху главата.
- Това за к'во беше? - пита китаеца.
- Това е за Пърл Харбър!
- Това бяха японците, аз съм китаец!
- Китайци, японци, корейци, все тая!
- А, ти, какъв си?
- Аз съм евреин.
Китаеца взел нова бира и му я изсипал на главата.
- Това пък за к'во беше? - пита евреина.
- Това е за Титаник.
- Ма, Титаник е бил потопен от айсберг!
- Айсберг, Голдберг, Грийнберг, все тая.
Арменец, мюсюлманин и евреин играят покер.
Някой донася на полицията. Миг преди ченгетата да нахълтат, играчите прибират всичко. Полицаят ги измерва с поглед и отсича:
– Признайте си, че тук се играе покер!
– Няма такова нещо, ние сме почитащи вярата и Божиите заповеди хора. – отговарят и тримата в един глас.
– Тогава – хитро казва полицаят. – Нека всеки от вас се закълне в своята свещена книга.
– Господи, прости ми греховете – бивши, настоящи и бъдещи! Заклевам се, че аз не играя покер. – започва арменецът.
Коленичил мюсюлманинът, взел Корана в ръце и поискал опрощение, след което се заклел, че не играе покер.
Единствено евреинът седи и се ослушва.
– Айде кълни се, бе! – крясва полицаят.
– Що да се кълна, бе? След като тия двамата се заклеха, че не са играли покер, аз к'во – сам ли съм играл?