Вицове за Тъщи, Зетьове, Свекърви и Снахи
Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.
Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
- Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреинът мълчи.
Момчето отново:
- Извинете, колко е часа?
Евреинът отново мълчи.
Младежът си казал: ,,Майната ти!" И легнал да спи.
Утро.
Последна спирка. Момчето пита евреина:
- Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреинът му отговорил:
- Разбирате ли, ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми отговорите ,,благодаря", аз щях да ви кажа ,,моля", щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното - аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся по целия свят. Ще ви намеря - но не това е главното.
Главното - защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!...
"Приятелят ми покани родителите си на гости, за да ни запознае. Предупреди ме, че майка му е учителка по БЕЛ, много държи да се говори правилно и мрази да се псува или говори на жаргон в нейно присъствие.
По време на вечерята майка му няколко пъти се намръщи на моите „е@ати“ и „еха, това беше мега яко“, но си мълчеше. Само когато си тръгваха, спомена, че ще ме превъзпита. Аз се подсмихнах. Не ѝ повярвах, разбира се.
Когато ги изпращахме навън, баща му се подхлъзна пред входа и падна по гръб. И докато гледах как този 50-годишен мъж, който цял живот е работил като строител, бавно се изправя, изтръсква си дрехите и промърморва тихо: „Ама че неприятност!“, аз усетих как започва да ме обзема страх..."
Из "Дневниците на една снаха"
