Един моряк отишъл в хотел и поискал стая.
На рецепцията му отговорили:
- За съжаление, нямаме нито една свободна стая! Всъщност, има едно свободно легло, но то е в стаята на един летец, който хърка ужасно!
Морякът бил толкова изморен от дългтото плаване, че веднага се съгласил. На сутринта мениджърът на хотела попитал:
- Как спахте, господине?
- Прекрасно! - отвърнал морякът.
- А как се справихте с хъркането на летеца?
- Ами, влязох в стаята, съблякох се, приближих се до него, целунах го и му казах "Лека нощ, красавецо!". После той цяла нощ не мигна.
Ленив ден в малко гръцко село.
Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта.
Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната пpoctиtуtka, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Пpoctиtуtkata взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият чужденец да не заподозре нищо.
В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Рускиня пристига в България и изморена от пътя бърза да намери хотел в който да се настани.
На рецепция в хотел и обясняват, че цяла седмица има спортно мероприятие и всички хотели в околността са заети от спортисти и няма нито една свободна стая. С триста зора успяла да уреди походно легло в стая с трима като обяснила, че е много уморена, къпе се и ляга без да пречи.
Прибрали се нашите хубавци тримата, леко подпийнали. Зарадвали се като видели красивата и руса гостенка, събудили я и единият казал:
- Виж сега, ние сме джентълмени. Виждаме, че си уморена и затова ще ти зададем една загадка. Ако отговориш ще те оставим да си спиш и няма да те закачаме, но ако не успееш те чака здрав cekc! И така - "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!"
- Хорошо... Ето ДОМАТ! - казала рускинята.
- Не, грешиш.
Последвал здрав, изтощителен cekc.
- Сега кажи, "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!
Рускинята отново:
- Ето домаааат!
- Не, не, не. Последвал отново здрав, изтощителен cekc.
На сутринта влезнала камериерката и заварила тримата на колене в един глас да крещят:
- Девушкааааа, скажи "Ягодка".
- Неееет. Домааат!
В хотел влиза дама и се обръща към рецепцията:
- Добър ден. Аз съм г-жа Ита Розенберг, пристигнах в града ви преди час и съм много уморена. Бих искала да наема стая за тази нощ.
Рецепционистът й хвърля тежък поглед и студено казва:
- Съжалявам, госпожо, но хотелът е пълен догоре.
В този момент, на гишето идва човек с куфар, плаща и оставя ключовете от стаята.
- Какъв късмет! - казва г-жа Розенберг доволна - мога ли да получа тази стая ?
- Съжалявам, госпожо, но не даваме стаи на евреи - казва секретарката.
- На евреи? - възкликва жената, - кой е тук евреин? Аз съм католичка!
Но рецепционистът не вярва.
- Ако сте католичка, кажете името на Божия Син?
- Е, това е просто. Неговото име е Исус.
Рецепционистът все още се съмняват, пита:
- Как се казват родителите на Исус?
- Мария и Йосиф - нетърпеливо отвръща мадам Розенберг.
- Ако е така, кажете ми, къде е роден Исус?
- В обор, в яслите, където са хранили говеда.
- Добре - казва портиерът, - Вие ме убедихте. Вземете тази стая.
- А сега нека ви задам един въпрос по тази тема, може ли? - пита жената, като върти на пръста си ключа от стаята.
- Да, разбира се! - казва рецепционистът, доволен от възможността да демонстрира своите знания.
- Защо Исус роден в обор, при това в яслите за добитък?
Рецепционистът мисли дълго време, и най-накрая признава, че не знае отговора:
- И така, защо? - пита той.
- Да, защото и тогава е имало коп@лета ,които не дават стаи на евреи!