Един моряк отишъл в хотел и поискал стая.
На рецепцията му отговорили:
- За съжаление, нямаме нито една свободна стая! Всъщност, има едно свободно легло, но то е в стаята на един летец, който хърка ужасно!
Морякът бил толкова изморен от дългтото плаване, че веднага се съгласил. На сутринта мениджърът на хотела попитал:
- Как спахте, господине?
- Прекрасно! - отвърнал морякът.
- А как се справихте с хъркането на летеца?
- Ами, влязох в стаята, съблякох се, приближих се до него, целунах го и му казах "Лека нощ, красавецо!". После той цяла нощ не мигна.
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната пpoctиtуtka, която го обслужва на кредит. Пpoctиtуtkata бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
Ленив ден в малко гръцко село.
Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта.
Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната пpoctиtуtka, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Пpoctиtуtkata взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият чужденец да не заподозре нищо.
В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Рускиня пристига в България и изморена от пътя бърза да намери хотел в който да се настани.
На рецепция в хотел и обясняват, че цяла седмица има спортно мероприятие и всички хотели в околността са заети от спортисти и няма нито една свободна стая. С триста зора успяла да уреди походно легло в стая с трима като обяснила, че е много уморена, къпе се и ляга без да пречи.
Прибрали се нашите хубавци тримата, леко подпийнали. Зарадвали се като видели красивата и руса гостенка, събудили я и единият казал:
- Виж сега, ние сме джентълмени. Виждаме, че си уморена и затова ще ти зададем една загадка. Ако отговориш ще те оставим да си спиш и няма да те закачаме, но ако не успееш те чака здрав cekc! И така - "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!"
- Хорошо... Ето ДОМАТ! - казала рускинята.
- Не, грешиш.
Последвал здрав, изтощителен cekc.
- Сега кажи, "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!
Рускинята отново:
- Ето домаааат!
- Не, не, не. Последвал отново здрав, изтощителен cekc.
На сутринта влезнала камериерката и заварила тримата на колене в един глас да крещят:
- Девушкааааа, скажи "Ягодка".
- Неееет. Домааат!
В хотел влиза дама и се обръща към рецепцията:
- Добър ден. Аз съм г-жа Ита Розенберг, пристигнах в града ви преди час и съм много уморена. Бих искала да наема стая за тази нощ.
Рецепционистът й хвърля тежък поглед и студено казва:
- Съжалявам, госпожо, но хотелът е пълен догоре.
В този момент, на гишето идва човек с куфар, плаща и оставя ключовете от стаята.
- Какъв късмет! - казва г-жа Розенберг доволна - мога ли да получа тази стая ?
- Съжалявам, госпожо, но не даваме стаи на евреи - казва секретарката.
- На евреи? - възкликва жената, - кой е тук евреин? Аз съм католичка!
Но рецепционистът не вярва.
- Ако сте католичка, кажете името на Божия Син?
- Е, това е просто. Неговото име е Исус.
Рецепционистът все още се съмняват, пита:
- Как се казват родителите на Исус?
- Мария и Йосиф - нетърпеливо отвръща мадам Розенберг.
- Ако е така, кажете ми, къде е роден Исус?
- В обор, в яслите, където са хранили говеда.
- Добре - казва портиерът, - Вие ме убедихте. Вземете тази стая.
- А сега нека ви задам един въпрос по тази тема, може ли? - пита жената, като върти на пръста си ключа от стаята.
- Да, разбира се! - казва рецепционистът, доволен от възможността да демонстрира своите знания.
- Защо Исус роден в обор, при това в яслите за добитък?
Рецепционистът мисли дълго време, и най-накрая признава, че не знае отговора:
- И така, защо? - пита той.
- Да, защото и тогава е имало коп@лета ,които не дават стаи на евреи!