Горещ летен ден. Баща с хлапака си пътуват надалеко, бащата е нервен, поти се и кара, хлапето гледа през прозореца... няма, няма минат покрай някоя отбила в нивите или на банкета кола.
Хлапето току все подскача и вика:
- Татее, тая кола що е отбила? Татее, кво праи тая кола?
И така безброй пъти. Писва му на бащата, при поредната отбила кола, отбива, спира и вика:
- Аман от теб! Иди и виж сам кво прави!
Връща се хлапето, умислено, провесило нос, клати глава... и току рече дълбокомислено:
- Права е баба!... и все така... цъка, клати глава...
Бащата си трае трае, но... пусти нерви...
- Е добре!!! Казвай!!! За кво е права...?
- Миии права е баба дето вика: "Гащи немат, кола си купили"...
Автобус пътува, през целия път хлапе на 3-4 годинки задава въпроси, а баща му отговаря:
"Това е трактор, коси трева, това е бензиностанция, тук наливат бензин"
И т. Н. И на въпросът:
"Скоро ли ще стигнем в София?", бащата се прави, че гледа нещо напред и казва:
"Да, вече сме близо"...
И така, автобусът стига до ж.п. Прелез и спира да чака около 30 минути.
На полето до автобуса пасат две крави, младо рижо биче и пет овчици.
Този зоопарк естествено интригува детето и то започва с въпросите си:
"Какво е това? Какво правят?", а бащата:
"Това са крави, това овчици, пасат тревица, разхождат се..."
В автобусът е тихо, двигателят не работи и всички пътници неволно слушат. В този момент бичето се качва с предните копита на една от кравите и се опитва да я cekcи. Пътниците застиват в очакване, и не след дълго се чува звънкото детско гласче:
"Тате, а сега какво правят?"
Разстлала се тежка тишина, даже мухите престанали да жужат, и след няколко секунди почервенелия от всеобщото внимание баща промълвил:
"Гледат още колко остава до София"!…