Skip to main content
Един kуp подгонил един гъз.
Вика си kуpa:
- Ей сега, като го гепя тоя гъз, леле на кво ше го направя. . .
Гъза обаче уплашен, бяга колкото сили има. Взел обаче да се уморява гъзa и се помолил на господ:
- Боже, спаси ме от тоя kуp, че ако ме хване, леле на нищо ше ме направи.
Смилил се господ и го превърнал на славей.
Кура тичал, тичал и си викал, леле ся като го гепя. . .
Видял на един клон славей и го пита:
- Ей, славейче, да си виждал един гъз наоколо?
- Ми не, не съм виждал.
- Абе трябва оттук да е минал - един гъз, с две бузи, такъв напращял, че искам да го хвана и леле на кво ше го направя!
- Не бе, аз само си седя тука на този клон и си пея ето така - пръц, пръц, пръц . . .
Баща и син купили кон.
На следващия ден тръгнали през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, от БСП рекли:
- Е, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. БСП рекли:
- Ц, ц какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. БСП:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А БСП се присмели:
- Ха-ха-ха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят БСП, ще свършиш като коня!
Местят лудите от една лудница в друга.
Разстоянието било голямо и ги качили на самолет. По време на полета не спирали да играят футбол в самолета.
- Абе докторе, - притеснил се пилота - вземи ги мирясай тия лудите, че вземем да паднем...
Доктора отищъл до салона:
- Ако не спрете веднага, ще паднем и ще се разбием.
Лудите се опулили и среснато седнали по местата си.
Видимо доволен доктора приседнал пак до пилота, но само след две минути същата работа, второто полувреме на мача започнал. Доктора пак опитал, онези се спрели, но пак за няколко минути.
- Докторе, ти с тези луди неможеш се справи, нека аз опитам-
станал пилота и право при лудите. След малко се върнал, а доктора го посрещнал с усмивка:
- Каквото и да правиш, след две минути пак ще започнат.
Но се мкнали 5, 10 минути, половин час, никакъв шум:
- Абе капитане, какво им каза на тия, че се усмириха така - попитал доктора.
- Нищо, само им отворих вратата и им казах, да играят в двора....
Търси се сътрудник за офис.
• Полът не е важен, но е желателно да НЕ Е мъж.
• Възраст до 25 и трудов опит над 10 години ще се считат за предимство.
• Да не е учил/а в университет, за да няма вредни трудови навици.
• Задължително да владее перфектно Фламандски, Иврит и Хинди.
• Мандарин, Латински и Арамейски може и на ниво Intermеdiate.
• Шофьорска книжка за камион с ремарке, мотокар и валяк.
• Правоспособност като капитан за корабоводене до 500 БТ, пилот на безмоторен самолет и малък дракон (виж. „Игра на тронове“, 5-ти сезон).
• Ако си носи собствен дракон ще си счита за предимство!
• Заплащането е малко, но за сметка на това редовно. т. е. редовно не се плаща.
• Предлагат се отлични възможности за кариерно развитие по хоризонтала, а също така възможност за развитие на депресия, параноя и хемороиди.
Британският пекар Чарлз Джокин имал хоби - пиел. Титаник, на който Джокин отплавал, бил огромен плаващ луксозен хотел с отлична кухня. Джокин, като главен пекар на кораба, имал отделна каюта, в която дори си бил донесъл апарат за алкохол (нямал проблеми с маята).
В тази злополучна нощ, когато Титаник се ударил в айсберг и потънал, Чарлз, както обикновено, се бил отдал на любимото си хоби в каютата си. Чувайки глухо скърцане по десния борд, той се качил на палубата, грабвайки бутилка с алкохол. Скоро капитан Смит дал команда да се спуснат спасителните лодки. Джокин събрал екипа от подчинените му пекари в камбуза и като поел инициативата, наредил запасите от хляб да бъдат разпределени между лодките, а самият той се върнал в каютата си, за да се запаси с уиски. След обявяването на „аларма за лодка“ старшият хлебар останал спокоен. Джокин натоварил жените и децата в лодка номер 10, на която бил командир, по алармен график. Самият Чарлз не влязъл в лодката - дал път на един от пекарите, после слязъл в каютата си и продължи да пие. Когато водата започнала да прониква в каютата му, той облякъл спасителна жилетка и като взел със себе си запаси от алкохол, се качил на горната палуба. По това време всички лодки на Титаник вече били пуснати на вода и се отдалечавали от умиращия кораб. На палубата той срещнал втория помощник-капитан Лайтолер. По-късно Лайтолър казал, че Чарлз Джокин е бил адски пиян и вторият помощник-капитан решил, че главният пекар не е предопределен да избяга. На палубата Джокин, без да забрави да отпие от шишето си, хвърлил дървените шезлонги зад борда. Успял да изхвърли около шестдесет от тях. На някои давещи се хора шезлонгите, плаващи във водата са спасили живота им.
Чарлз останал на борда на Титаник до последно. Когато кърмата на кораба започнала бързо да потъва, той се изкачил през релсата на кърмовия флагшток. Миг по-късно корабът потънал под вода, без да създаде водовъртеж на това място. Така Чарлз Джокин се озовал във водата, без дори да си намокри косата. Прекарва повече от четири часа в студените води на Атлантическия океан, като се клател и пиел. Лайтолър не можал да повярва на очите си, когато видял Джокин сред спасените. Любимото хоби на Чарлз му дало така необходимото спокойствие тази вечер и рационалност в действията. Той се спасил и помогнал за спасяването на много други. Джокин е последният, който напуска Титаник, съкращавайки максимално времето си в студена вода. В продължение на четири часа той останал със суха глава и имал приличен запас от висококалорична храна в течна форма, която не замръзва при ниски температури. След спасяването нашият герой не променил хобито и професията си: той продължил да пие и да пътува по моретата. Чарлз Джокин претърпява още две корабокрушения и доживява до 78 години. На гроба му има надпис "Титаник Бейкър".
Възрастна дама стои на палубата на луксозен лайнер. Вятърът е толкова силен, че тя си държи шапката с две ръце.
Добре облечен мъж се приближава до нея:
- Извинявайте, госпожо. Не искам да бъда нахален, но знаете ли, че роклята ви се издига от поривите на силния вятър?
- Знам, но ми трябват двете ръце, за да си държа шапката.
- Но, мадам, вие сте без бельо и всичко е на показ!
- Това, което виждате, е там от 85 години. А тази шапка си я купих едва вчера!