Skip to main content
Вицове за каубои и индианци
Някой народни мъдрости:
Ескимосите в Гренландия знаят: Ако в последния ден на юни температурата на въздуха се вдигне до -30 градуса, ще има дълго и горещо лято. Ако ескимоските жени свалят ватените си гащи и носят валенките на бос крак - лятото вече е дошло.
Жителите на Бавария отбелязват: Ако ти е много топло, физиономията ти е почервеняла и се чувстваш добре сварен, провери, дали не те поднасят заедно с бира.
Сибирска мъдрост: Ако сутрин през прозореца ти погледне мечка с кървясали очи и рошава четина, значи вчера малко си прекалил с момчетата в кръчмата, а това не е прозорец, а огледало...
Людоедите от Малките Берцови острови считат: Ако в устата ти е останал вкус на свинско, значи това е бил протестантски мисионер. Ако, обаче, в устата ви има вкус на риба, то това е бил равин.
Селяните в Етиопия казват: Ако слона няма хобот - това е хипопотам. Ако слона има дълга шия - това е жираф. Ако слона има хобот и дълга шия - това е дефектен слон.
Северноамериканските индианци твърдят: Ако бизонът те гледа жално и вика "мууу", не стреляй по него, не трябва. Това е кравата на съседа.
Два каубоя яздят из прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ... Приближават се и виждат една красива жена, завързана за едно дърво. Жената:
- Момчета, моля ви, отвържете ме..
- А, какво ще ни платиш?
- Ами ще платя в натура...
- Джо, на теб натура трябва ли ти?
- Не!
- Да вървим нататък тогава...
Оставили я и продължили. След известно време:
- Слушай, Бил, а какво е това "натура"?
- Знам ли...
- Да се върнем и да я питаме, а?
- Няма проблеми.
Връщат се и питат:
- Слушай, момиче, какво е това "натура"?
- Ами, вие ме развързвате, скриваме се в храстите...Аз ще си сваля гащите....
- Джо, трябват ли ти женски гащи?
Едно време в Америка, в един бар в Дивия запад влиза някакъв дребосък, по-нисък от метър, някъде към 60-65 см, покатерва се на високо столче до плота на бармана и си поръчва бутилка уиски. Изпива я на един дъх и казва:
- Много ви е хубаво уискито, я ми дайте една цяла каса.
Дават му и дребосъкът почва да пресушава шише след шише, изпива всичките 12 бутилки и си поръчва още една каса. През това време всички редовни клиенти на този бар - каубои и фермери, авантюристи и картоиграчи, златотърсачи и нефтотърсачи, наемни убийци и бегълци от закона, пpoctиtуtkи и всякаква друга измет, гледат втрещено как джуджето поглъща литър след литър!
Най-накрая един от тях отива при дребосъка и го пита:
- Абе, приятелче, ти колко кила тежиш?
- Ми, 90.
- Айде бе, без taшak?
- А, без taшak само 30...
Язди каубой през прерията. По някое време стига до дълбока пропаст и вижда човек, който седи на ръба на пропаста и гледа отсрещния край.
- Кой си ти? - пита каубоят.
- Аз съм местният пророк.
- И какво, сбъдват ли ти се пророчествата?
- Кога, как дойде.
- Ами, кажи нещо за мен тогава.
- Ами, значи, ти сега ще се засилиш с коня и ще прескочиш тази пропаст, след това ще продължиш нататък, където ще намериш много щастие... Отдалечил се каубоят, засилил се с коня, скочил, но не успял да достигне другия край и паднал в пропастта. Пророкът гледа след отдалечаващия се надолу каубой, чеше се по главата и мърмори:
- Ама и аз се извъдих един пророк.
Разказват, че индианците от племето Дакота имали предавана от поколения на поколения, следната мъдрост:
„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, най-добрата стратегия е да слезеш от него!“
Разбира се други, отчитайки характерните си национални особености, социално-икономически характеристики и многовековните си славни традиции, предприемат по-напредничави стратегии, като например:
1. Снабдяват се с по-як камшик
2. Сменят ездача
3. Казват, че винаги са яздили този кон
4. Назначават работна група да проучи коня
5. Правят сравнителен анализ на различни умрели коне
6. Посещават други места, за да видят как там яздят умрели коне
7. Снижават стандартите по езда, за да направят възможно язденето на умрял кон
8. Променят критериите за класифициране на един кон като „мъртъв“
9. Чрез теорията за реинкарнация и кръговрат на духа и материята обявяват смъртта за форма на живот, с което научно доказват, че конят всъщност не е умирал
10. Сертифицират мъртвия кон като „Жив, но с ограничени възможности“
11. Обръщат се към международна организация, която да потвърди сертификацията
12. Наемат консултанти от чужбина, които можели да яздят умрели коне
13. Впрягат заедно няколко умрели коня, за да увеличат скоростта
14. Осигуряват допълнително финансиране и включват обучителен модул за да увеличат производителността на умрелия кон
15. Провеждат изследване на продуктивността за да определят дали чрез по-леки ездачи не биха подобрили производителността на умрелия кон
16. Декларират, че тъй като умрелият кон не изисква храна, с по-малките си оперативни разходи той има далеч по-лесна издръжка, като по този начин допринася значително повече за изпълнението на мисията на организацията, отколкото някои от живите коне
17. Обясняват, че никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да бъде язден.
18. Проучват пазара за да проверят има ли по-добри и по-евтини умрели коне.
19. Обясняват, че техният кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне.
20. Създават група по качеството, която да намери приложение на умрелия кон.
21. Откриват независимо разходно перо за умрели коне.
22. Увеличават сферата на отговорност на умрелия кон.
23. Развиват мотивационни програми за умрели коне.
24. Преструктурират, за да прехвърлят умрелия кон в друга структура.
25. Зачисляват умрелия кон в специален щат.
26. Изпращат умрелия кон на курс за преквалификация и/или курс по английски.
27. Пренаписват стандартните оперативни процедури, изискванията и критериите за производителността на всички коне.
28. Обличане – намятане на одеяло върху умрелия кон с надежда да се затопли и раздвижи.
29. Даване на двойна доза зоб на умрелия кон, очаквайки той да се върне към живот.
30. И двата ресурса – и облеклото, и храната – се отнемат съответно от гърба и от устата на останалите, все още живи коне, като им се обяснява важната роля на умрелия кон и нуждата от конска взаимопомощ, с което се създава и работно място „пропагандист-агитатор в конюшня“.
31. Преобличане/преоборудване на умрелия кон с ново, по-удобно седло и нови подкови.
32. Преосмисляне и понижаване важността на коня в процеса на ездата: провъзгласяване на магаретата за коне и бодро продължаване по същия път до достигане на етапа „езда на умряло магаре“ – с прилагане на същия метод няма как да се постигне различен резултат. В този момент – обявяване на пълната и тотална маловажност на магаретата, при което се пристъпва към само-обяздване и продължаване на ездата до достигане на пълна победа над злите външни и вътрешни врагове …
33. Същевременно обявяват всеки, който твърди че конят е мъртъв, за:
a. Необразован;
b. Неспособен да анализира фактите;
c. Обиждащ традициите за езда на умрели коне;
d. Млад и неопитен;
e. Стар и изкуфял;
f. Ненадежден в мнението си поради съмнително минало;
g. Твърде дебел / слаб / висок / нисък или с неправилен цвят на очите;
h. Лошо облечен;
i. Враг на Рóдината;
j. Душевно болен;
k. Или произволна комбинация от горните подходи.
Красива блондинка от Ню Йорк кара през пуст район в Тексас, когато изненадващо горивото й свършило. Покрай нея минал индианец на кон и я питал дали иска да я закара до следващото село. Блондинката се съгласила и се качила на гърба на коня зад индианеца. Пътуването минало добре, с изключение на факта, че на всеки пет минути индианецът се задъхвал здраво и издавал силен писък. Когато пристигнали в селото, индиецът оставил жената на бензиностанция, извикал още веднъж силно и потеглил.
- Какво се е случило с този индианец, че е толкова развълнуван? – попитал бензиностанждията.
- Нищо, всичко беше нормално, возих се зад него, държейки се за дръжката на седлото.
- Госпожо, индианците яздят без седло.
Индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 500-те долара и си тръгнал. Отишъл на пазара в града с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?
Старият индианец е на 105 год. и журналистката го пита:
- Вожд Две Мръсни Ризи, 105 год. вие сте очевидец на това което белият мъж е правил – войни, прогрес, богатства, както и многото причинени вреди и щети. Къде, според вас, ние сбъркахме?
Вождът:
- Кога бял мъж намерил земята, индианец пълен шеф. Няма такси, няма дългове, пълно бизони, пълно бобъри, всичко мъж и жена работи, лечител безплатен, индианец цял ден лов и риба, цяла нощ секс.
Бял мъж тъп задник – мисли подобри такава система... ???
