Skip to main content
Вицове за каубои и индианци
Извънземни кацнали на земята, за да правят експерименти с хора.
Отвлекли един тибетски монах, един индиански шаман и един българин или както си разказвахме едно време вицовете: Бай Ганьо - тибетеца, Бай Ганьо - индианеца и Бай Ганьо - българина:-) Дали им по 2 ТИТАНИЕВИ топчета и ги затворили в отделни, абсолютно празни стаи, като им казали, че трябва да направят "невъзможното" с тези топки и ще ги пуснат. Отворили стаите след 3-4 дена и какво да видят - Бай Ганьо - индианеца, бил закрепил едното топче върху другото "Абе, ти си eбaл майката на гравитацията, бе!" - плеснали се извънземните по челото с трите си пръста и го пуснали.. Той естествено нищо не разбрал, щото както знаем всички извънземни говорят само английски, а той - не, но това не е важно:-) Тибетския монах (Бай Ганьо - Тибетеца) пък направо ги бил закрепил във въздуха, използвайки древен метод за левитация. "А ти пък не само си eбaл майката на гравитацията, ти направо си я погребал след това.." му казали и той също не разбрал, по същата причина. Пуснали и него... И тогава влезли при нашия човек.. Огледали хубаво - няма топчета! "А! Невидими ли си ги направил", попитали те. И тъй като той знаел английски, ги разбрал. Свел срамежливо поглед надолу и едва промълвил:
- Ми... Аз едното го счупих БЕЗ ДА ИСКАМ, а другото го ЗАГУБИХ...
По прашната улица свистеше ветър.
Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти eбem макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, eбaнйeee, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лaйнap дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти eбaл макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Eбaнньeeeee!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
Видяли се Винету и Бай Ганьо в препията под едно дърво. Винету си вдигнал ръката, Бай Ганьо си свалил ръката, Винету си събрал шепите, Бай Ганьо си кръстосал ръцете.
Прибрал се Винету и разказва:
- Какъв прост българин видях - аз му показвам, че съм цар на небето, той ми показва, че е цар на земята, аз му показвам, че съм цар на водата, той ми показва, че е цар на рибите.
Прибрал се Бай Ганьо и разказва:
- Какъв тъп индианец видях?! Той ми вика качи се на дървото, за му викам, че ще падна, той ми вика, че ще ме хване, аз му викам, ще ми хванеш оная работа.
По време на подготовката на космонавти в програмата Аполо, НАСА изпратили астронавти да преминат част от обучението в резерват, където живеели индианци Навахо.
Един ден, възрастен индианец и сина му пасели овце, и полека-полека се приближили към трениращите космонавти. Стария индианец, който говорел само Навахо, задал въпрос, и сина му го превел - Какво правят тези хора с големите костюми?
Един от членовете на екипажа отговорил, че се подготвят за пътуване до Луната. Стария индианец много се развълнувал, и попитал дали може да изпрати послание до Луната по космонавтите. Хората от НАСА надушили, че това е чудесна възможност да си направят реклама, и извадили магнетофон.
След като старецът приключил с посланието, те помолили синът да го преведе, обаче той отказал. Хората от НАСА решили да намерят преводач другаде, отишли в най-близко индианско селище, и пуснали записа на местните. Племето изслушало записа, смели се дълго, и отказали да го преведат.
Накрая, хората от НАСА занесли записа при професионален преводач. Съобщението гласяло: Внимавайте за тези типове, те идват за да вземат земята ви.
В малък американски град дошъл нов жител.
Не след дълго му направило впечатление, че населението е 100% мъжко! Един прекрасен ден го ударил хормонът и попитал съседа си:
- Извинявай, малко ми е неудобно, ама как се оправяте, когато имате нужда от cekc?
Другият му отговорил:
- Пич, за да не станем педали, прибягваме до крайни мерки! Срам - не срам, всички тук чукаме овце!
Новодошлият намерил едно от споменатите добичета и яко го опънал! А после я завел в местния бар! Всички присъстващи подбелили очи и започнали нещо да си шепнат.
Новодошлият попитал:
- Какво има сега? Преди малко правих cekc с тая очарователна овца! Но аз имам нужда и от духовна връзка - да си поговоря с нея, да й попея, да й рецитирам романтични стихове и - както виждате, да я заведа и на бар!
Някакъв старец се обадил:
- Момче, ти си луд! Толкова свободни овце има наоколо, а ти намери да eбeш точно гаджето на шерифа!
Стъмва се. Кравите са приклещени в един каньон и каубоите се готвят за нощта. Вечерята е изядена, постелите са опънати и огъня догаря. Джими Железните орехи Томпсън почистваше револвера си Колт 44.
С бавни, някои биха казали еротични, движения прокарваше протривката в цевта. Погледът му беше разфокусиран. Уж гледаше револвера, но сякаш виждаше на хиляди мили и няколко години по далеч.
- Странно, спомних си след като закарахме онова голямо стадо до Мексико преди три години, след това се върнахме през Сейнт Луис и от там с кораб по Мисисипи. Две седмици не излязох от бардака на Голямата Бети. Всичките и момичета избягаха. Накрая и голямата Бети се предаде и ми върна половината пари за да си тръгна...
Мортимър Езичника Томпсън точеше ножа си с бавни, сладострастни движения. Ножовете бяха негова страст. Както и някои други работи за които не би могъл да говори пред старата си майчица. Плю върху камъка и продължи да прокарва острието по него. На пламъците на огъня ножа проблясваше като дълъг език...
- Спомням си когато ме оставихте в Сан Анджело, когато си счупих крака. Жените полудяха, а мъжете започнаха да ми създават проблеми. След третия дуел се наложи да бягам от там - бяха се организирали и искаха де ме линчуват.
Старият Джо Олдрич се усмихваше под мустак, пуфкаше лулата от царевичен кочан и кротко разбъркваше огъня с оная си работа. Ех момчета, момчета...
На летището. Мъж вижда ослепително красива жена и решава да я заговори:
- Добър ден.
- Добър ден.
- Дано не съм много нахален, но накъде летите?
- Чикаго.
- Какво съвпадение, аз също! Какво ще правите чак в Чикаго? На гости на роднини?
- Не, не. Отивам на световен семинар на нимфоманките…
Мъжът леко се оцъкля и преглъща шумно.
- На нимфоманките…
- Да, аз съм един от гост-лекторите на семинара!
- И какви теми ще разисквате на този семинар?
- Ами аз ще представя откритията си в две области - плод на дългогодишните ми изследвания - дълги години нимфоманките вярвахме, че испанците са най-издържливи в cekca, докато истината е, че това всъщност са индианците.
- Хм, интересно.
- Да, след което ще разбия мита, че представителите на африканските нации са с най-големите "инструменти"… Всъщност най-надарени са гърците и имам неоспорими доказателства… Извинете, впрочем, ние така и не се запознахме…
- О… - казал мъжът - къде са ми маниерите! Приятно ми е да се запознаем, казвам се Винету Пападополус!
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески.
За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво koпeлe съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с хуя си.