Skip to main content
Какво е необходимо, за да направите впечатление на една жена:
говорете й комплименти, уважавайте я, ласкайте я, прегръщайте я, защитавайте я, харчете пари по нея, поете я с вино и я хранете по ресторанти, купувайте й каквото поиска, слушайте я, стойте при нея, поддържайте я и бъдете готов да отидете заради нея на края на света.
Какво е необходимо, за да направите впечатление на един мъж: съблечете се и направете салата.
Един мъж отишъл да си поотпусне душата във Вегас.
След няколко дни пиене и хазарт, решил, че е дошъл момента да опита и от другия грях. Разходил са малко по Стрип-а докато една фантастично изглеждаща Пpoctиtуtka не му хванала окото.
- Колко взимаш на час?
- 300$ за една ръчна!
- 300$ долара за една ръчна?!?!?
- Виждаш ли закусвалнята на ъгъла?
- Да, е и?
- Ами аз я притежавам, както и закусвалнята на следващия светофар, както и онази с шарените витрини в дъното на улицата и всичките тези пари съм ги изкарала, само защото съм много добра с ръцете.
Помислил малко човека:
-Какво, по дяволите? Живеят само веднъж. Давай да опитам.
След малко седящ на края на леглото на мотела, мъжът не може да повярва, какво уникално удоволствие е изпитал току-що.
- А за cbиpka, колко взимаш? 500 долара?
- О не, за cbиpka 1000 долара!
- 1000 долара за една cbиpka?!?!?
- Ела тук до прозореца, виждаш ли онзи бар?
- Да.
- Ами мой е, както и стриптийз клуба на другата пресечка, както и луксозния ресторант в дъното на улицата и всичките тези пари съм ги изкарала, само защото правя уникални cbиpkи.
- Майната му на парите, чакай само половин час и да действаме!
След половин час, мъжът отново седи размазан от удоволствие на ръба на леглото.
- А колко взимаш за ... нали се сещаш, класически cekc? 2000, ... 3000 долара?
- Миличък ела до прозореца. Виждаш ли светлините на града?
- По дяволите! Ти да не притежаваш целия град?
- Не, но ако имах пуtka със сигурност щях!!!
Имало едно време един цар, той имал един син.
Дошло време синът му да се жени и той събрал от цялото царство всички моми, за да си избере синът му невеста. Понеже конкуренцията била голяма от всичките избрали три девойки. Изправили се те пред царя и той им казал:
- Давам ви по едно ковчеже пълно със злато и искам след шест месеца да дойдете тук. Със златото правете каквото си искате.
Минали се шест месеца и девойките отишли при царя.
- Кажете сега какво направихте със златото, което ви дадох.
Първата казала:
- Царю честити, аз с това злато купих земи, къщи, животни, другите ги вложих и ето сега връщам ти три ковчежета плюс земите и другите къщи и животни.
Втората казала:
- Царю честити, аз си купих някои неща, ходих по екскурзии, купони, ресторанти и парите почти свършиха, ето връщам ковчежето с остатъка.
Третата казала:
- Аз царю честити, не мога чужди пари да харча и затова връщам ковчежето така както ми го дадохте.
Царят се обърнал към сина си:
- Синко виждаш какви са кандидатките, кажи коя искаш за жена.
Синът извел царя на страни и казал:
- Тате може ли да взема тази с големите цици?
Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
БАЛОВЕТЕ ИДАТ!
Рокля. За 800 лв. Пробен грим. Пробна прическа. Генерална репетиция за окончателния грим. Друга рокля. Тази не отива на сенките за очи. Които пък прикриват идеално торбичките под очите. Още една рокля за изпращането в училище. Рокля за бала с роднини, рокля за бала на гаджето.Е, какво като е 800 лв.? Това е бал, веднъж в живота е.Костюм. За 800 лв. Вратовръзка. За 50 лв. Обувки. Чорапи. Боксерки (ми ако му излезе късметът на детето?). Черен мерцедес. Под наем. 100 лв. на час. С балони на врати, багажник, резервна гума и в картера. Голяма работа, пари се изкарват. Това е бал, веднъж в живота е.Ресторант. Букети. Салфетки. Череши. 100 лв. куверт за облъчено в микровълнова фурна кюфте, замразено лично от Цола Драгойчева на 20-тия пленум на БКП през 81-ва. DJ, който денем има гараж за смяна на накладки. И създава музикална обстановка, която напомня баш на накладки за смяна. Фотограф, който снима с китов обектив на Auto режим. 250 лв. хонорар на всеки от изброените.Бал е, шъ съ разбийм, чуйек.На морето. През май. Щото така се прави. 3 дни медицински спирт венозно. Повръщаш си в чашата, но продължаваш да пиеш. Лягаш си с един, ставаш с 4-ма други, единият от които не говори български. Живот.Бал с роднини. Каниш 40 свои приятели към тях. Ресторант не стига, наемате хангар. Вашите ипотекират апартамента и едната баба, за да платят кувертите и професионалната жива музика, която идва вече спиртосана. Не знаят на бал ли ще свирят или на пенсиониране.И родителите седят, гледат с овчите си погледи как детето е щастливо и не си дават сметка за фундаментално осраното възпитание, което са му дали. Дават си сметка, че ще работят 12 месеца без заплата, за да платят целия този цирк. Който детето даже няма да помни, щото след втората водка центровете на паметта са в профилактика. А детето, което на драго сърце завира пачки 50-левки под лявата чисто нова цицa на Мимето от Б клас, не си дава сметка какво коства това на спонсорите му. Детето, което не е изкарало 5 лв. в живота си и няма представа как се изкарват тези пари. Готово да профука и последния лев на родителите си, за да решат всички, че е баровец.Драги абитуриенти, вземете се стегнете, впрегнете петте си мозъчни клетки в една каруца и престанете да се държите толкова садистично с хората, които са ви отгледали. Естествено, че като на тати принцесата ревне, че иска точно тази рокля, тати ще си пусне половината карантии в OLX и ще и я купи. Естествено, че мама ще плати наема на лимузината, с която принцът и ще слезе пред кметството на Чепръчляне. Но е близо до акъла, че така принцесата и принцът не стават по-готини. Просто показват ясно на всеки, който има малко повече мозък, че са едни истински прости галоши.
12 "мъдри" цитата, изписани със златни букви в съкровищницата на българските кандидат-студентски изпити:
1."Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори за объркване на учените."
2. "Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там."
3. "Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно."
4. "Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е."
5. "Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му."
6. "Вероятно лирическият герой е гeй, тъй като при толкова самодиви пита “…кажи ми, сестро, де е Караджата."
7. "Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия.
8. "Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости."
9. "Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно…"
10. "По това време е имало и жени-войводки, които са обладавали по стотина- двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България."
11. "Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка."
12. "Хъшовете тихо пиянствали в кръчмата и чакали топчето да гръмне, за да започнат борбата."
Всичко е въпрос на гледна точка!
Сутринта, жена отива сияеща от щастие, усмихната и тананикайки си на работа. Колежките и я питат какво е станало, тя им разказва следната история:
- Снощи моя ме изненада с прекрасен букет и резервация в един скъп ресторант. След това ме заведе на хотел и докато аз се оправях в банята, той бе оправил леглото и като се почна една любовна игра - 3 пъти свърших. После ме люби 3-4 часа, омаляха ми краката, а чаршафите мокри, мокри. Като любенето приключи си говорихме още 1 час и заспах. И ето ме след 3 часа сън, свежа като кокиче!
Мъжът на сияещата жена отива на работа - уморен, омърлушен с треперещи крака, сенки под очите и натежала глава. Приятелите и колегите му го питат какво е станало?! И той им споделя следната история:
- Снощи имах среща с любовницата, но тая ми се обади и ми каза, че ме зарязва. За това подарих букета на жена ми и я заведох в резервирания от мен ресторант, където хапнахме и пийнахме, а след това отидохме и в хотела. Докато жената беше в банята гледах мача на любимия отбор, който падна. След като тя излезе, реших един бърз cekc и си лягам! Да, ама не! Час и половина не мога да го вдигна, после над три часа не мога да свърша /от алкохола или от умората ли/, оствете това ами после почти два часа не можах да заспя! Пак и жив дойдох на работа! Отави!
Младо семейство имат проблеми и не успяват да си направят дете.
След няколко години опити, решили, че трябва да направят нещо нестандартно. След дълги размисли, решили жената да преспи с друг мъж, при условието, че и двамата ще изберат, кой да бъде той. Качили се на един влак, резервирали купе в спалния вагон и се заседяли във вагон ресторанта. След няколко минути се появил един страшен пич, нагласен, с прическа, изискани дрехи и т.н. И двамата решили, че тоя ще бъде техния избранник.
Мъжът отишъл при непознатия и уж тайничко му посочил жена си:
- Пич, искаш ли да правиш cekc с тази мацка за 100 кинта?
- Ами, защо пък не, ама няма къде.
- Има, има. Не се притеснявай, аз ще те уредя.
След 30 минути пичът се връща и казва, че мацката е била страхотна, а cekcъt вълшебен. Само, че мъжът се замислил "Ами, ако пък не стане от един път?" И решил да предложи на онзи:
- А, какво ще кажеш, след като си толкова доволен, срещу още 100 лв. да те уредя за още веднъж?
- Екстра, нямам против.
След 30 минути, нещата се повторили. Пичът пак бил супер щастлив от преживяното, а мъжът продължавал да се притеснява, дали от два пъти ще стане работата. Мислел си, как той пробвал толкова години, пък сега само от два пъти ... и решил пак да попита:
- А, какво ще кажеш и за трети път? Този път ще е даже само за 50 лв.
- О-о за 50 лв. със сигурност. Давай пак.
Нови 30 мин., нашият човек вече пред нервна криза "Ами, ако и от три пъти не стане?" И онзи само като се появил и веднага го подхванал:
- Пич, хайде и четвърти път, този път даже без пари ще те уредя.
- А, не, не става.
- Що бе човек, дай само още веднъж, какво толкова?
- Не мога човек, разбери ме, свършиха ми пpeзepbatиbиte!