Skip to main content
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чуka някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"
ЦРУ изпратило шпионин в Русия.
Подготовката му е била перфектна, стоварили го със Б-1 Стелт и зачакали резултати. Където, обаче, да се появи - в кръчмата, на лов, на опашка за домати - навсякъде му подвиквали:
- "Ей, шпиончето, пийни едно - студено е!"
- "Ей, шпионин такъв, стой си на реда" и изобщо провалил се навсякъде. Взел едно шише водка, седнал в къщи и от мъка се отрязал. Нямало какво повече да губи и поискал среща с началника на полицията, с когото често ходел на лов. Влязъл в кабинета му и задал въпроса ребром:
- "Кажи ми, къде се провалям? Пия като казак, знам Пушкин наизуст, рисувам като Врубел, псувам като каторжник, кълна се като търговец - как всички познават, че съм американски шпионин?
Прегърнал го началникът /в сърцето си бил добър човек/ и ласкаво му казал тихичко:
- "Знаеш ли, приятелю, просто у нас в Сибир няма негри!"
Обама и Путин решили да си разменят секретарките. След един месец секретарката на Обама пише на шефа си:
- "Г-н Президент, моля ви, върнете ме обратно във Вашингтон, тука е ужасно. Първо ми взеха таблета, който ми подарихте и ми дадоха един бележник и химически молив да си водя бележки. След това ми взеха късата рокличка, която ми подарихте и обувките с високи токчета (Prada, of course) и ме облякоха в една огромна пола и гуменки. Спасете ме, колкото се може по скоро!" Секретарката на Путин пък пише на шефа си:
- "Др. Путин, тук е непоносимо, моля върнете ме в Москва незабавно! Първо ми взеха бележника с моливчето, който ми подарихте лично и ми дадоха някакъв сложен компютър, на който не мога да записвам нищо, и ме следят непрекъснато. След това ми взеха голямата удобна пола и гуменките и ме облякоха в една къса рокличка и обувки на токчета. Не, че не ми стоят добре, но рокличката е толкова къса, че ми се виждат и кобура и taшaциte."
Закони:
1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
7. Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението / филма / мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.
Как да изберем подходящ специалист:
Подреждате 100-на тухли в определен ред в стая с отворен прозорец.
Изпращате 3-4 кандидати в стаята и заключвате вратата след тях. Оставяте ги сами в стаята за около шест часа. След като времето изтече се връщате и анализирате ситуацията.
Ако кандидатите се опитват да броят тухлите, изпращате ги в Счетоводен отдел.
Ако повтарят или потретват броенето,изпращате ги във Вътрешен контрол.
Ако са разхвърляли всички тухли наоколо, изпращате ги в Инженерен отдел.
Ако подреждат тулите в някакъв странен ред, изпращате ги в отдел Планиране.
Ако се замерят с тухли, изпращате ги в отдел Операции
Ако са полегнали и спят, Изпращате ги в отдел Сигурност и охрана.
Ако чупят тухлите на парчета, Изпращате ги в отдел Информационни технологии.
Ако си седят тихо и спокойно, Изпращате ги в отдел Човешки ресурси.
Ако казват, че са се опитвали да измислят някаква комбинация на подреждане, но нищо не са направили Изпращате ги в отдел Продажби.
Ако са изоставили дейността с тухлите за края на деня, Изпратете ги в Маркетинг отдела.
Ако само зяпат през прозореца Изпратете ги в отдела по Стратегическо планиране.
И накрая, ако просто стоят и си говорят без да са докоснали дори една тухла Поздравете ги и ги направете Топ мениджъри.
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма.
Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите cbиpka — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
Шеф на фирма решил да провери колко са умни подчинените му.
Отива при секретарката:
- Колко е две по две?
- Искате ли подробен рапорт, или така?
- Давай така!
- Четири!
Отива при компютърния специалист:
- Колко е две по две?
Оня пуснал Excel и след пет минути казва:
- Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен. Ще трябва да питам програмиста, той ще помогне!
Отива при счетоводителя:
- 2х2?
- А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196... и... да кажем... 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици!
Отива при мениджъра по продажбите:
- 2х2?
- А, колко трябва да бъде?
- Ами аз теб питам!
- Ммм... значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел!
Отива при юрисконсулта:
- Колко е две по две?
- Трябва ли да отговоря?
- Да!
- Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3.