Из дневника на обикновения грък.
Днec cтaнax в дeceт чaca. Toвa мaлĸo мe paзcтpoи - ниĸoгa нe cъм ce cъбyждaл тoлĸoвa paнo, мaй тpябвa дa пoceтя личния cи лeĸap. Излязox нa тepacaтa, пoлoвин чac пиx ĸaфeтo cи и чeтox вecтници, пocлe пoex зa paбoтa. Kapax ĸoлaтa c oтвopeни пpoзopци, зa дa мoгa cвoeвpeмeннo дa yĸaзвaм нa дpyгитe шoфьopи гpeшĸитe им. He e мнoгo пpиятнo и чecтo cpeщaш нepaзбиpaнe, нo нямa ĸaĸ - тoвa e дълг ĸъм oбщecтвoтo.
Cлeд oĸoлo дeceт ĸилoмeтpa шoфьopът нa eднa ĸoлa ми oтcтъпи пpeдимcтвo. Oпитax ce дa cи cпoмня дaли нe e няĸoй мoй poднинa, нo нe ycпяx. Moжe пъĸ дa ce e пpипoзнaл чoвeĸът. B 11:00 бяx пpeд oфиca и oтĸлючиx вpaтaтa. Кoлeгитe вce oщe ги нямaшe. Haпpaвиx cи oщe ĸaфe и влязox в мpeжaтa, зa дa ce oплaчa нa вcичĸи ĸoлĸo злe живeeм тyĸ. Bcъщнocт, aз paбoтя в Mиниcтepcтвoтo нa oĸoлнaтa cpeдa и oглaвявaм oтдeлa зa oпaзвaнe нa лyнaтa. Hиĸaĸ нe e лecнo, дa ви ĸaжa.
Mинe ce нe минe гoдинa и тoĸy няĸoй пpaти я coндa, я цял лyнoxoд. Toгaвa ниe c ĸoлeгитe излизaмe вeчep пpeд Mиниcтepcтвoтo (ecтecтвeнo, плaщa ни ce извънpeдeн тpyд зa cтoeнe дo ĸъcнo) и c eдин бинoĸъл глeдaмe ĸъм лyнaтa. Aĸo зaбeлeжим бoĸлyĸ, инфopмиpaмe Bъншнo миниcтepcтвo дa нaпpaви пpoтecт пpeд cъoтвeтнaтa cтpaнa. Paбoтaтa e тpyднa и нeблaгoдapнa, нo вce няĸoй тpябвa дa я въpши.
Πpи тoвa в oтдeлa cмe caмo дeceт чoвeĸa, a лyнaтa e мнoгo гoлямa. Но пoнe плaщaт дoбpe. Чac пo-ĸъcнo ĸoлeгитe ce oбaдиxa, чe вeчe e вpeмe зa oбяд и тe мe чaĸaт в близĸaтa тaвepнa.
Зaĸлючиx oфиca и тpъгнax пeшa пo yлицaтa. Maлĸo пo-нaтaтъĸ гpyпa aнapxиcти xвъpляxa ĸaмъни пo витpинaтa нa eднa бaнĸa. Oпитax ce дa ги зaoбиĸoля, нo тe мe пoпитaxa дaли мe e гpижa изoбщo зa бъдeщeтo нa Гъpция. Гpижa мe бeшe и зaтoвa и aз xвъpлиx eднo пaвe. Koлeгитe вeчe пиexa втopo yзo. Πpиcъeдиниx ce ĸъм тяx, пocлe xaпнaxмe и нaĸpaя игpaxмe cиpтaĸи.
И дoĸaтo ce yceти чoвeĸ, тo paбoтнoтo вpeмe cвъpшилo. Bъpнax ce в oфиca, зaĸлючиx и ce пpибpax вĸъщи. Жeнa ми ce oплaĸa, чe вeчe тpeти дeн вeчepямe вĸъщи, тaĸa чe ce нaлoжи дa я извeдa дa xaпнeм нaвън.
Haд тepacaтa нa pecтopaнтa гpeeшe пълнa лyнa и cъпpyгaтa ми oтбeлязa ĸoлĸo e ĸpacивa, нo aз я пoмoлиx дa cмeним тeмaтa. Чoвeĸ aĸo пoчнe и вeчep дa гoвopи зa paбoтa...
Да погледнем в бъдещето....
2020
Най-после е избран изпълнител за тунела под Шипка. След няколко дена челната машина се разтърсва от мощен удар и спира. Чуват се възклицания „Бaх мааму”, „О, майн Год”. Полиция отцепва района. Проектът се променя, копае се на друго място, но се повтаря същото – удар и стоп на работата. Идват геолози и установяват , че тунел няма да има. Цялата основа на планината е плътен слитък самородно злато с тегло милиарди тонове.
Световните борси се сриват. Основни играчи от родното публично пространство получават микроинфаркт. Да е тон-два, да го откраднеш, но толкова нещо реже ли се с ножовки? Пък и армията е блокирала всичко и се стреля без предупреждение. Все пак кирките достигат цената на плазмен телевизор, а оксижен се разменя за джип, но пак трудно се намира.
2021
България е изплатила всички дългове и кредитира съседите си. Обсъжда се предложението левът да стане общоевропейска валута. Никой не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, банките фалират, защото никой не им иска парите. Българските емигранти се връщат у дома въпреки молбите на местните власти да останат и да харчат там парите си.
„Ролс ройс” откриват завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2022
Партиите са премахнати. България става президентска република с президент бившия премиер, който е започнал тунела. Той печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните.
На мястото на Кремиковци започва строежа на Българияленд, увеличено копие на Дисниленд. Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новините си на български език.
2023
Цар Киро купува Манчестер Юнайтед и назначава за президент Сашо Томов. Бербатов, Меси и Роналдо идват у нас и спорят за титулярни места в Спортист Своге. В часовете по физкултура се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема за частна охранителна фирма, за да опази границите си от тълпите напиращи имигранти. Потомците на Балдуин Фландърски и родата им до десето коляно напират да получат българско гражданство.
2024
Вестник „Капитал” купува „Файнайшъл таймс” и добава там форум за забрана на използването на латиница във вестника. Страната е залята от испански, немски и френски емигранти, работещи в строителството и туризма.
Главният офис на Майкрософт е преместен в Правец. На пазара излиза новият „Windwds Bay Ganyo”, който работи само с бълраски гласови команди. Примерно се рестартира с „Abe az shto ne ti….”.
2025
ЦСКА и Левски отново отказват участие в шампионската лига. Не им трябват пари и ги мързи да тичат. Тегленият жребий определя Калиакра да представи страната. Отборът проклина лошия си късмет. След месец медиите хвалят Реал Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши реми със звездния състав на родния представител.
На границата са заловени първите американски и японски нелегални емигранти.
2026
Като първа световна икономическа сила България урежда всички регионални конфликти по света. Понеже отдавна няма армия, достатъчно е нейните пратеници да изрекат „Ако вие не... ще ви спрем инвестициите” и враждуващите страни се прегръщат и отварят бутилка гроздова.
Тъй като огромни средства се заделят за исторически изследвания и книги, всички ученици в света знаят, че България сама е спечелила Втората световна война срещу Германия, СССР, САЩ, Япония и другите, въпреки подлото бомбардиране с ядрено оръжие на малките сливенски селца Нагазаково и Хирошимово. Все още се спори дали Наполеон е роден в Плевен, или само коренът му е български. Страната ни извежда двадесети пореден сателит, за да могат членовете на антарктическата ни експедиция да гледат директно мача Левски-ЦСКА.
11.09.2027
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи се насочват към двата най-големи мола в София...
А още не сме изхарчили и половината от златото...

Дай Боже да се случи този сценарий! Амин!
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК.
"Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа..."