Една жена седи в самолета до един пастор.
- Отче, може ли да Ви помоля за услуга?
- С удоволствие, дъще, стига да мога.
- Знаете ли, купих си една много скъпа и с високо качество самобръсначка за жени, а сега се страхувам, че ще трябва да платя куп пари за митото. Бихте ли я скрили под расото си докато минем митническата проверка?
- Мога да го направя, дъще, но проблемът е, че не мога да лъжа, но дайте уреда, все ще измисля нещо!
Какво пък толкова, пасторът все ще измисли нещо, си помислила жената и му дала самобръсначката.
На летището митничарят попитал пастора дали има нещо за деклариране. Пасторът отговорил:
- От главата до кръста няма нищо за деклариране, сине мой.
Малко изненадан митническият служител попитал:
А от кръста надолу, отче?
- От кръста надолу - казал пасторът - имам един уред за дами, който още никога не е бил използван!
Митническият служител се засмял и казал:
- Следващият моля ...
Стилно облечена жена се обръща с молба към отец, седящ до нея в самолета.
- Отче, искам да ви помоля нещо… купих подарък за майка ми, електрически сешоар, но ме е страх, че е над лимита и на летището ще ми го конфискуват. Можете ли да го скриете под расото?… Те вас едва ли ще ви проверяват.
- Добре, но да знаете, че ако ме питат… аз няма да лъжа. По-късно на летището митничарите спират отчето:
- Отче, имате ли нещо да декларирате?
- От главата до кръста… абсолютно нищо. Митничарите се споглеждат особено.
- А от кръста надолу?
- Само един до болка познат уред, предназначен за жени… все още неизползван…
- Следващият!
На аерогарата една англичанка.
Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери.
- Охооо - съставям ви акт, това си е чиста контрабанда.
- Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден - понеделник, вторник, сряда... до неделя.
Той казва:
- Да бе колко, съм тъп - и я пуска да премине.
На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва:
- Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт.
- Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя... сам разбирате...
Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" - и я пуснал.
На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера.
- Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам.
- А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март...
Един човек забогатял.
Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
- Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
- Мога - казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
- Кажи сега какво изнасяш?
- Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
- Какво става бе, човек?
- Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата.
- Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари, да ти eбa майката?