Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая.
Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те пусни ме, не ща в ада - примолил се Кастро.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая.
Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволите и тръгнали да прескачат вратата. По райска алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там..."
Проблясъци от миналото - любими лозунги:
При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)
25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)
Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)
Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)
Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")
Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)
На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)
Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
По времето на Хитлер една баба имала папагал които повтарял само едно и също:
- Смърт за Хитлер!
Един ден дошли немски войници и когато чули какво говори, казали че след една седмица ще се върнат и ако папагала продължава да говори така, ще обезглавят бабата.
Жената се притеснила и отишла при попа и разказала какво е станало, а той я успокоил и й казал да вземе неговият.
След седмица, войниците се върнали, но папагалът и дума не казал.Те решили да го провокират и започнали да викат:
- Смърт за Хитлер! Смърт за Хитлер!
А папагалът им отговорил:
- Бог да чуе молитвите Ви, синове мои.