Skip to main content
Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе.
Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката.
- Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той.
Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал:
- Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил:
-πr²;. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
- Размени границите на интервала на интеграла!
Детска градина в Америка.
Учителката събира децата от предучилищната след междучасие.
- И така деца,
наиграхте ли се?
- Да! - Я, кажи Сара, ти какво прави през междучасието?
- Играх си на пясъчника.
-
Браво, а ако сега напишеш правилно на дъската "пясък", ще ти дам шоколадче. Пише го правилно и
получава шоколадче.
- А ти, Майкъл, какво прави през междучасието?
- Играх на пясъчника със Сара.
-
Браво, а ако напишеш сега на дъската "играя" правилно, ще ти дам шоколадче. Пише го правилно и
получава шоколадче.
- А ти, Джамал, какво прави през междучасието?- Исках да си играя със Сара и
Майкъл на пясъчника, но те ме замеряха с камъни.
- Така ли? Това ми звучи като потресаваща расова
дискриминация, а ако напишеш сега на дъската "потресаваща расова дискриминация" ще получиш шоколадче..
Веднъж ученик попитал Учителя:
- Учителю, ти си толкова мъдър. Ти винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачна, найлонова торба.
- Когато се ядосаш на някого, вземи този картоф и напиши от едната му страна твоето име, а от другата – името на човека, който те е обидил. После го сложи в торбата. – поръчал Учителя.
- И това ли е всичко? – недоумяващо попитал ученика.
- Не. Трябва винаги да носиш торбата със себе си. И всеки път, когато някой те обиди, да слагаш картоф в нея.
Ученикът приел да следва съвета му и си тръгнал. Минало известно време, торбата на ученика се понапълнила и станала тежка. Вече не му било удобно да я носи навсякъде. Освен това, първите картофи, който бил сложил в нея, започнали да гният. Тогава ученикът отново отишъл при Учителя и казал:
- Повече не мога да разнасям този товар навсякъде със себе си. Торбата стана много тежка, а и започна да вони. Посъветвай ме нещо друго! – помолил той.
Учителят обаче отвърнал:
- С торбата става това, което и с твоята душа. Всеки път, когато се обидиш на някого, в душата ти се появява един тежък камък. Ти не го усещаш веднага. Но с времето, камъните стават все повече и все по-тежки. Постъпките се превръщат в навици, а навиците в характер, който ражда порок. Животът ти ще стане много по-лек, ако просто изхвърлиш торбата с гнили картофи час по-скоро.
Учителка изпитва шестокласниците:
- Деца, кажете ми какво е "малшанс". Да, Кирчо?
- Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, една cekcи мацка пред теб и тъкмо я настигаш и идва автобусът.
- Хм, добре, интересно. Ами ти, Тошко?
- Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, един cekcи пич пред теб и тъкмо го настигаш, автобусът идва.
- Засрами се, какви са тези глупости?! Хайде, следващият. Митко?
- Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, след теб да върви Тошко и никакъв автобус да не идва.
Млада учителка, току що завършила география е назначена в гимназия на горните класове.
Влиза за първи път в клас, а там абсолютна анархия. Викове, кикот-никой не и обръща внимание. Опитала да въведе ред, но станало по-лошо. Момчетата започнали да и подсвиркват, момичетата я обиждали... Накрая не издържала, избухнала в плач и избягала в учителската стая. В това време влязъл директора, видял разплаканото и лице и я попитал какво става.
- Г-н директор, аз в този клас повече няма да вляза!
След което разказала какво се е случило.
- Вижте колежке, днешните ученици се различават от предишните поколения. За да успеете, трябва да им привлечете вниманието от самото начало.
- Но как? Аз не успях да кажа и дума.
- Елате с мен, ще ви покажа някои неща, казал директора и двамата тръгнали към класната стая.
- Мараба, пичове-викнал с влизането директорът.
- Мараба, готин, веднага в хор отговорил класа.
- Абе някой имали новия албум на...(еди кой)
- Да бе пич, мини довечера през кръчмата по-късно да ти го бутна, отвърняло едно момч.
- Маце, к'во станало с гаджето ти?- попитал едно от момичетата.-
- А, нищо, бих му шута, отвърнала ученичката.
Така разменил още няколко реплики с тоя и оня и рекъл:
- Искам да питам нещо.
Класът се умълчал, помислили, че ще каже някой моабет.
- Да знаете как се слага пpeзepbatиb на глобус?
- А-а-а, какво е туй... Глобус?- попитал един ученик.
- Е-е-е, за това съм ви довел госпожицата, да ви обясни.
