Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
Сръбска кафана. Оркестърът свири, та се къса, народа се забавлява. Въхру една от масите стои малка мъжка маймунка и гледа отегчено. По едно време тя скача няколко пъти, приземява се на съседната маса и гордо натопява топките си в чашата с уиски на клиент на заведението, след което се скрива. Силно озадачен и притеснен клиентът започва да разпитва бармана:
- Да ли знаш зашто... маймун лади свои муде у мое виски?
- Па не знам. Питай собственика. - отговорил барманът.
Отишъл клиента при собственика и го пита:
- Да ли знаш зашто овой маймун лади свои муде у мое виски?
- Па незнам. Питай оркестъра маймуна е техен...
Накрая клиентът отива при оркестъра и попитал:
- Кажи друже, знаеш ли защо маймун лади свои муде у мое виски?
- Знам, бе, како да незнам... три, четири: "Защоооооо, маймууууун ладииииии свойиееее мудьееееееее у мойе вискииииииииии..."