Прибира се Пешо от три години гурбет в Африка.Приятелите му го посрещат на летището.Слиза Пешо,почернял,а на раменето му маймунка.
– Пеше, как беше в Африка, бе?
– Оф, много бачкане! Направо се скапах!
– Пеше, а мадамите в Африка как са?
– Много е кофти с продуктите, пичове! Всичко трябва да купуваш от пазара, дефицит.
– Айде кажи за мадамите,де?
– Голяма жега, ей! А нощем стууд...
– Пешо, кажи за мацките, бе? Какво ни интересува жегата.
Маймунката дърпа Пешо за ухото:
– Тате, тате, кажи им за мадамите, бе...
Вълците издебнали куче, обкръжили го, искат да го изядат. Кучето се моли:
- Не ме убивайте, обещавам да ви помагам, да завръщам овцете към вас...
Помислили вълците, оставили го живо. Две години то им помагало, учило ги, показвало им места и методи, ловувало заедно с тях... Обаче дошла много гладна зима. Ловът неуспешен, вълците гладни, отчаяни. Какво да правят? Решили все пак да изядат кучето. И го изяли. Костите погребали. Поставили надгробна плоча. Чудят се как да я подпишат, от кого? "От приятели"? Какви приятели, като са го изяли? "От враговете?" Не става - две години заедно ловували, гръб до гръб, всичко точно... Помислили, помислили и написали:
- "От колегите"