Един ден Вълкът решил да покани своя приятел Зайо да отидат да пийнат по едно в горската кръчма.
- Мараба, Зайо, хайде да отидем да ударим по едно в кръчмата, аз черпя!
- Ааа, Вълчо, за ходене в кръчмата не ме търси! Там висят едни много опасни типове, а на мен все още ми е мил животът - отвърнал Зайо.
- Хайде, Зайо, не се страхувай! Нали ще си с мен, обещавам ти че никой с пръст няма да те пипне. Ако някой те закача ще си има работа с мен!
- Добре, Вълчо, но нали знаеш какви изроди има там, така ще ни пребият и двамата, не, ами направо ще ни изкривят от бой!
- Спокойно, Зайо, все пак аз съм Големия Лош Вълк! А и с тях се познаваме отдавна, обещавам ти, че няма да има проблеми!
Зайо се успокоил и с удоволствие приел поканата. Тръгнали двамата към кръчмата. Точно котато наближили, от кръчмата излязла Камилата. Като я видял, Зайо хукнал да бяга с всички сили към къщи. Вълкът, силно озадачен и изненадан, тръгнал след Зайо и не след дълго се озовал пред неговата хралупа.
- Хей, Зайо, тук ли си? - попитал Вълка.
- Ттттук, съм, Ввввълчо - отвърнал с треперещ глас Зайо.
- Какво стана, защо избяга толкова бързо?
- Как защо, бе Вълчо, ти не видя ли оня кон как го бяха изгърбили!
На един кораб работел фокусник.
Понеже пътниците всеки път се сменяли, той си правел все един и същи фокуси. За негов лош късмет, капитанският папагал бил гледал предостатъчно пъти неговите представления и знаел всичките тайни на фокусите. По време на всяко представления му развалял шоуто с подвиквания от рода на:"Крие дама пика в джоба на панталона си!", "Това не е същия цилиндър!", "В кутията има дупка!". Фокусникът се сърдел, но нищо не можел да направи, все пак бил капитанския папагал. Веднъж обаче претърпели корабокрушение и оцелели по чудо само фокусника и папагала, и останали на някакви останки от кораба. Фокусникът постоянно гледал злобно папагала, който пък постоянно фокусника. Накрая, след седмица папагалът не издържал:
- Добре де, добре, предавам се! Къде е кораба?!

Събрал лъвът всички животни и им казал:
- Който скочи от онази висооооооока планина, той може да изчука моята лъвица.
Животните се качили на планината, а лъвът застанал под нея и зачакал.
Чакал, чакал, внезапно една точка полетяла надолу, увеличила се, БУМ - Мечокът паднал, и веднага се засилил обратно нагоре. Лъвът му казал:
- Хайде, Мечо, отивай да чуkaш лъвицата.
А Мечокът си се катери нагоре! Лъвът:
- Ей, Мечо, къде отиваш?
- Първо ще изчуkam този, който ме бутна...