От едно списание правят анкета - кой командва вкъщи, мъжът или жената?
Разпитват една жена:
- Кой взима важните решения у вас?
- Ами как, мъжът ми... Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите.
- Например?
- Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така... с ежедневието, с бита - подробностите, един вид.
- По-конкретно?
- Ами по-конкретно... Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси...
- А какви са важните неща, които той решава?
- О, ами нали ви казах - глобалните неща... Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване...
Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Дами, прочетете само първата част (Господа, вие четете до край. ).
Една жена играела голф, когато запратила топката си в гората. Когато отишла да я търси, тя намерила жаба, хваната в капан. Жабата и проговорила с човешки глас "Ако ме спасиш, ще ти изпълня три желания". Жената освободила жабата, която и казала: "Благодаря ти, но забравих да спомена, че има едно условие за твоите желания. Каквото и да пожелаеш, мъжът ти ще го получи в трикратен размер."
Жената отговорила, че това не е проблем. Първото и желание било тя да бъде най-красивата жена на света. Жабата я предупредила "Осъзнаваш ли, че това желание ще направи също така съпруга ти най-красивия мъж на света, Адонис, пред който всички жени ще се прехласват?". Жената отговорила "Няма проблем, понеже аз ще бъда най-красивата жена на света и той ще гледа само към мен." Така, че Абра-кадабра и тя се превърнала в най-красивата жена на света. Второто и желание било да бъде най-богатата жена на света. Жабата я предупредила отново: "Това ще направи мъжа ти най-богатия човек на света. И той ще е десет пъти по-богат от теб." Жената пак отговорила "Няма проблем, понеже каквото е мое е и негово и каквото е негово е и мое." Пак "Абра-кадабра" и тя се превърнала в най-богатата жена на света. Жабата я запитала за третото и желание и жената отговорила "Бих искала лек сърдечен удар".
Поуката от историята: Жените са умни. Не се eбabaй с тях.
Внимание мили читателки, това е края на вица за вас. Спрете до тук и продължете да се чувствате добре.
Мъже, продължете да четете...
... Мъжът получил сърдечен удар десет пъти по-лек от този на жена си. Поуката от историята: Жените си мислят, че са много умни. Оставете ги продължат да си мислят така и се наслаждавайте на живота.
PS: Ако сте жена и все още четете, това само показва, че жените никога не слушат!
Преди няколко вечери си легнахме с жена ми и се приготвихме за сън.
Имах голямо желание да правим cekc и започнахме да се докосваме под завивките. Искам да отбележа, че любовната игра не беше едностранна, а взаимна. Скоро вече бях много възбуден и тъкмо да пристъпя към действие, жена ми ми каза: „Скъпи, не ми се прави cekc! Искам просто да ме гушкаш!„ , на което аз успях само да я погледна въпросително в очите с много учудено и неразбиращо изражение на лицето. „Вие, мъжете, не може да разберете сексуалните потребности на жените! Имам желание само да се сгуша в теб!„ . Тази нощ не правихме cekc.
На следващия ден излязохме с жена ми на пазар в един огромен търговски център. В един елегантен и скъп бутик тя премери дузина прекрасни рокли и всички и стояха превъзходно. Милата ми съпруга не можеше да избере измежду три от тях. Тогава неочаквано, дори и за мен, й предложих да вземе и трите. Трябваше да видите погледа й. В него се четеше почуда, щастие и вече се забелязваха малки искрици сексуална страст. Радостна тя ми каза, че за новите и рокли трябва да премери и няколко чифта подходящи обувки, които струваха около 500 лева. И тук отговорът, които последва от моя страна беше „Разбира се, скъпа!„ . Настроението и вече беше много добро. Искрите от преди половин час бяха прераснали в пламъци. Почти бях успял да разруша образа на тези безчувствени същества – мъжете! До бутика се намираше и едно бижутерско ателие. Жена ми се втурна в него и след минута излезна с прекрасна гривна с диаманти като от прави страстен поглед към мен и умолително зачака отговорът ми. Чу се още едно „да„! В очите на съпругата ми се четеше вече животинска страст и образът на мъжете беше тотално променен. С всичките рокли, обувки и бижута тя се отправи към касата.
„Скъпа, знаеш ли, нещо нямам желание да купувам каквото и да е. Не ми се правят покупки. „Жена ми застина на мястото си и ме погледна учудено. Какво ли й минаваше през главата. На лицето и се четеше изненада, объркване и ярост. „Вие, жените, не може да разберете потребностите от покупки на мъжете! Искам просто да ме гушкаш!„
Последваха няколко много тежки дни. Вече отново спим в едно легло, но май няма да правя cekc дълги години. Но чувството в онзи момент в търговския център е незаменимо...