След като се пенсионирах, жена ми започна да настоява да я придружавам в нейните пътешествия до супермаркета. За нещастие, като повечето мъже, аз намирам пазаруването за скучно и предпочитам в магазините да влизам и излизам веднага. Съответно, за мое нещастие, съпругата ми е като повечето жени, обича бавно да разглежда всичко и ми оставя безкрайно много време, което трябва да оползотворя по някакъв начин... Вчера, скъпата ми жена получи следното писмо от местния супермаркет.
"Уважаема госпожо,
През изминалите шест месеца, Вашият съпруг предизвикваше доста голямо объркване в нашия магазин. Не можем да толерираме неговото поведение и сме принудени да забраним Вашите посещения при нас. Нашите оплаквания от Вашия съпруг са описани по-долу и документирани от камерите за видео наблюдение.
15 юни: Той взе 24 кутии презервативи и пускаше по една в количките на различни хора без те да забележат.
2 юли: В отдела за домашни потреби е настроил алармите на всички часовници да звънят през интервал от 5 минути.
7 юли: Направил е пътека от доматен сос по пода, водеща до дамската тоалетна.
15 август: Разпънал е една от палатките в къмпинг отдела, след което е събрал децата на пазаруващите и им е казал, че ще ги покани вътре ако си донесат възглавници и одеяла от отдела за спални принадлежности. Двадесет деца са изпълнили това.
4 септември: Гледал е право в охранителната камера и я е използвал като огледало докато си бърка в носа.
10 септември: Докато е разглеждал пушките в ловно-рибарския отдел е попитал продавача, къде може да намери антидепресанти.
2 октомври: Скрил се е в един гардероб и когато клиенти са го отворили е викал „Вземете мен! Вземете мен!“
5 октомври: Взел е кутия презервативи и е попитал касиерката, къде се намира пробната...
И на края, но не на последно място:
7 октомври: Влязъл е в пробната, затворил е вратата и след малко извикал силно: „По дяволите, тук няма тоалетна хартия!!!“
Една от продавачките е припаднала...

Нощ е. Спя. Изтутква месинджъра - имам ново съобщение. Някакъв непознат ми пише:
- Как си скъпа?.
Отговарям:
- "Скъпа" ще ти стана като почнеш да ми плащаш сметките и заемите.
Писа ми, че съм алчна kучka и ме блокира. Гледам часът е едва четири. Имам още час-два сън. Унасям се и отново месинджъра. Пореден непознат:
- Искаш ли да си пишем?
- Не.
- А да се видим?
- Не.
- Много си лоша.
- Аз ако бях добра щях да се пиша Добрата Фея, не Зла Вещица.
Блокира ме.
Вече няма шанс да заспя. Ставам и си правя кафе. Таман сядам пред компютъра и месинджъра отново тутка. Тоя път и от телефона и от компютъра. Поредния непознат. Праща ми снимка на мъжкото си достойнство с думите:
- Искаш ли го?
- Ми... не.
- Защо?
- Защото е грозен.
Тоя преди да ме блокира ми написа цял ферман колко съм грозна, смотана и не зная какво изпускам.
Следващият не праща снимка, но цветно ми обяснява колко невероятен любовник бил и как джакпота съм ударила щом е избрал баш мене. Питах го като е толкова невероятен любовник, защо в момента не е със жена примираща от кеф в ръцете му, ами пише на разни непознати?! Обиди се и ме блокира.
Вече е шест, аз пия второ кафе и се чудя... Ама много чувствителни станаха тези мъже. Кажеш им нещо дето не им харесва и вземат, че те блокират. Напоследък не мога да се вредя аз да блокирам някой - изпреварват ме.
Добро утро!
Зла Вещица