Skip to main content
Вицове за каубои и индианци
Красива блондинка от Ню Йорк кара през пуст район в Тексас, когато изненадващо горивото й свършило. Покрай нея минал индианец на кон и я питал дали иска да я закара до следващото село. Блондинката се съгласила и се качила на гърба на коня зад индианеца. Пътуването минало добре, с изключение на факта, че на всеки пет минути индианецът се задъхвал здраво и издавал силен писък. Когато пристигнали в селото, индиецът оставил жената на бензиностанция, извикал още веднъж силно и потеглил.
- Какво се е случило с този индианец, че е толкова развълнуван? – попитал бензиностанждията.
- Нищо, всичко беше нормално, возих се зад него, държейки се за дръжката на седлото.
- Госпожо, индианците яздят без седло.
Индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 500-те долара и си тръгнал. Отишъл на пазара в града с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески.
За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво koпeлe съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с хуя си.
Стъмва се. Кравите са приклещени в един каньон и каубоите се готвят за нощта. Вечерята е изядена, постелите са опънати и огъня догаря. Джими Железните орехи Томпсън почистваше револвера си Колт 44.
С бавни, някои биха казали еротични, движения прокарваше протривката в цевта. Погледът му беше разфокусиран. Уж гледаше револвера, но сякаш виждаше на хиляди мили и няколко години по далеч.
- Странно, спомних си след като закарахме онова голямо стадо до Мексико преди три години, след това се върнахме през Сейнт Луис и от там с кораб по Мисисипи. Две седмици не излязох от бардака на Голямата Бети. Всичките и момичета избягаха. Накрая и голямата Бети се предаде и ми върна половината пари за да си тръгна...
Мортимър Езичника Томпсън точеше ножа си с бавни, сладострастни движения. Ножовете бяха негова страст. Както и някои други работи за които не би могъл да говори пред старата си майчица. Плю върху камъка и продължи да прокарва острието по него. На пламъците на огъня ножа проблясваше като дълъг език...
- Спомням си когато ме оставихте в Сан Анджело, когато си счупих крака. Жените полудяха, а мъжете започнаха да ми създават проблеми. След третия дуел се наложи да бягам от там - бяха се организирали и искаха де ме линчуват.
Старият Джо Олдрич се усмихваше под мустак, пуфкаше лулата от царевичен кочан и кротко разбъркваше огъня с оная си работа. Ех момчета, момчета...
Някой народни мъдрости:
Ескимосите в Гренландия знаят: Ако в последния ден на юни температурата на въздуха се вдигне до -30 градуса, ще има дълго и горещо лято. Ако ескимоските жени свалят ватените си гащи и носят валенките на бос крак - лятото вече е дошло.
Жителите на Бавария отбелязват: Ако ти е много топло, физиономията ти е почервеняла и се чувстваш добре сварен, провери, дали не те поднасят заедно с бира.
Сибирска мъдрост: Ако сутрин през прозореца ти погледне мечка с кървясали очи и рошава четина, значи вчера малко си прекалил с момчетата в кръчмата, а това не е прозорец, а огледало...
Людоедите от Малките Берцови острови считат: Ако в устата ти е останал вкус на свинско, значи това е бил протестантски мисионер. Ако, обаче, в устата ви има вкус на риба, то това е бил равин.
Селяните в Етиопия казват: Ако слона няма хобот - това е хипопотам. Ако слона има дълга шия - това е жираф. Ако слона има хобот и дълга шия - това е дефектен слон.
Северноамериканските индианци твърдят: Ако бизонът те гледа жално и вика "мууу", не стреляй по него, не трябва. Това е кравата на съседа.
Два каубоя яздят из прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ... Приближават се и виждат една красива жена, завързана за едно дърво. Жената:
- Момчета, моля ви, отвържете ме..
- А, какво ще ни платиш?
- Ами ще платя в натура...
- Джо, на теб натура трябва ли ти?
- Не!
- Да вървим нататък тогава...
Оставили я и продължили. След известно време:
- Слушай, Бил, а какво е това "натура"?
- Знам ли...
- Да се върнем и да я питаме, а?
- Няма проблеми.
Връщат се и питат:
- Слушай, момиче, какво е това "натура"?
- Ами, вие ме развързвате, скриваме се в храстите...Аз ще си сваля гащите....
- Джо, трябват ли ти женски гащи?
По време на подготовката на космонавти в програмата Аполо, НАСА изпратили астронавти да преминат част от обучението в резерват, където живеели индианци Навахо.
Един ден, възрастен индианец и сина му пасели овце, и полека-полека се приближили към трениращите космонавти. Стария индианец, който говорел само Навахо, задал въпрос, и сина му го превел - Какво правят тези хора с големите костюми?
Един от членовете на екипажа отговорил, че се подготвят за пътуване до Луната. Стария индианец много се развълнувал, и попитал дали може да изпрати послание до Луната по космонавтите. Хората от НАСА надушили, че това е чудесна възможност да си направят реклама, и извадили магнетофон.
След като старецът приключил с посланието, те помолили синът да го преведе, обаче той отказал. Хората от НАСА решили да намерят преводач другаде, отишли в най-близко индианско селище, и пуснали записа на местните. Племето изслушало записа, смели се дълго, и отказали да го преведат.
Накрая, хората от НАСА занесли записа при професионален преводач. Съобщението гласяло: Внимавайте за тези типове, те идват за да вземат земята ви.
Прерия.
Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
- Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой продължава:
- Ей, ама да знайте, че и аз съм мно'о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня'а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с хуя си.
