Една богата млада жена седнала до беден възрастен мъж в самолета. Тя предупредила стюардесата, когато заела мястото си.
Стюардесата ѝ отговорила вежливо, на което жената се развикала:
- Моля, намерете ми друго място незабавно.
Стюардесата вежливо ѝ повторила:
- Съжалявам, госпожо, но Първа класа е напълно заета.
Богатата жена продължила да вика:
- Аз няма да пътувам до някакъв безполезен скитник. Направете незабавно нещо.
Възрастният мъж я гледал невярващо. Стюардесата кимайки ѝ отговорила:
- Ще говоря с капитана за това, госпожо.
Тя влязла при капитана и му разказала за случката в салона.
Капитана изненадан се замислил. След кратък размисъл развеселено ѝ казал:
- Тази жена е наистина интересна. Никога досега не съм имал такъв проблем. Ето какво ще направиш.
И капитанът обяснил на стюардесата плана си.
Няколко минути по-късно тя се върнала при пътниците.
- Капитанът каза, че може да се използва едно свободно служебно място в първа класа. Той също така се извинява, че е трябвало да пътувате с такъв ужасен човек.
Стюардесата протегнала ръка към бедния възрастен мъж.
- Сър, ще ме последвате ли, ако обичате до Първа класа?
На което в самолетът избухнали аплодисменти.
Спорят механикът и щурманът на подводница кой е по-як и важен. Механикът:
- Ти пък какво работиш? По цял ден стоиш в рубката и рисуваш нещо по картите.
Щурманът:
- А твоята работа каква е? По цял ден си в машинното, гледаш двигателя и се правиш, че работиш нещо.
Накрая се хванали на бас, че всеки ще се справи с работата на другия, на бутилка ракия. Който пръв отиде за съвет при опонента си - губи баса.
И така... Стои си в машинното щурмана, гледа умно двигателя, когато влетява матрос:
- Другарю лейтенант, един от лагерите грее силно.
На щурмана му досвидяла ракията и казал:
- Полейте го с вода.
След час същият матрос тича със същия проблем.
- Лагерът грее много силно.
- Полейте го с вода.
След още известно време матросът, целият вир вода влетява:
- Лагерът грее така, че чак се е зачервил и скоро ще заклини!
Разбрал щурманът, че е загубил баса, взел бутилка ракия и отива в рубката при механика. Тоя се навел над картите и нещо рисува по тях.
- Пич, признавам си, че загубих баса. Кажи какво да правим с тоя лагер, който така силно грее?
- Как няма да грее, като вече трети ден плаваме през пустинята...
Плава си един пиратски кораб през океана и изведнъж отсреща се задава боен кораб. Юнгата тича при капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Донеси ми червената риза, ще се води битка.
Облякъл си червената риза и дал сигнал за абордаж. Превзели кораба. На следващият ден насреща им - още по-голям боен кораб. Юнгата пак тича при капитана:
- Капитане, оше по-голям кораб!
- Дай червената риза и пак ще се води битка.
Облякъл пак ризата и пак абордаж, и победа.
Юнгата не се сдържал и попитал:
- Капитане, тази червената риза, да не е вълшебна нещо?
- Не е вълшебна бе. Обличам си я, защото ако ме ранят няма да се вижда кръвта и така няма да се притеснява екипажа, и битката ще продължава.
На следващият ден насреща цяла флотилия. Юнгата тича при капитана и носи червената риза направо.
- Капитане, цяла флотилия идва срещу нас. Бързо обличай червената риза и да се бием!
Погледнал капитана през мостика и казал:
- Тука юнга червената риза не върши работа. Бягай бързо в каютата и ми донеси кафявите гащи.
Вървял един пиян руски войник из центъра на Москва, през 30-те години на XX век, по време на Сталинските репресии и скандирал:
- Смърт на мустакатият диктатор! Смърт на мустакатия диктатор!
Чул го един следовател, капитан от НКВД, хванал го и за да се натегне, директно го закарал при Сталин и му обяснил какво скандира този войник.
Сталин дръпнал от лулата си и попитал войника:
- Товарищ солдат, вы кого имеете предвид?
Войникът, като знае какво го чака, от страх изтрезнял и веднага съобразително отговорил:
- Я имею предвид Хитлера.
Тогава вожда се обърнал към капитана и сухо го попитал:
- А вы, товарищ капитан, кого имели предвид?!?