if (!string.IsNullOrEmpty(Model.PrevPageFullUrl))
{
}
if (!string.IsNullOrEmpty(Model.NextPageFullUrl))
{
}
Вицове за Шефове - Page 4
Skip to main content
Служители на "М-тел", "Виваком" и "Теленор" се качили в такси и попитали за цената.
– Предлагаме безлимитен пакет за 3 лв – отговорил таксиметровият шофьор
Когато пристигнали на адреса, той казал:
– 88 лева и 35 стотинки, ако обичате.
– Но нали казахте 3 лв! – възмутили се пътниците
– Вижте сега – обяснил шофьорът – при безлимитния пакет скоростта е ограничена до 10 км/ч, а Вие помолихте да карам по бързо. По високата скорост се таксува по 3,30 лв за всеки 10 км/ч. Освен това безлимитния пакет е валиден само в рамките на един район, а Вие пътувахте в съседния район – това вече е вътрешноградски роуминг. Пътуване извън началния район се таксува еднократно по 9 лева. Освен това при вътрешноградски роуминг се заплаща на километър и ние начисляваме за първоначалните 100 км, а това са още 33 лв. Как така „скъпо“? Нашата стандартна тарифа е 49 ст/км, а Вие плащате в роуминг по 33 ст/км. Даже излиза по-евтино! Освен това Вие бяхте няколко човека. От 1 янури услугата „групови пътувания“ е платена – по 6,50 лв на човек. И още 13 лв Ви начислихме за музикален пакет, тъй като Вие качвайки се в таксито с това си действие се съгласихте да използвате тази платена услуга. Така че всичко е правилно – 88 лева и 35 стотинки.
1. Закон на Слаус: Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.
2. Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
3. Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
4. Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.
5. Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.
6. Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
7. Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.
8. Максима на офиса: Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.
9. Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
10. Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
11. Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.
На едно компютърно изложение шефът на Microsoft Бил Гейтс направил следното сравнение между компютърната и автомобилната индустрия.
Ако General Motors развиваше своята технология със същите темпове, с които се развива компютърната индустрия, всички сега щяхме да караме кола, струващи по $25 с разход на гориво 4 литра на 1500 километра.
В отговор на този коментар компанията General Motors публикува следното съобщение:
Ако General Motors развиваше технологията си по същия начин, както Microsoft, днес всички щяхме да караме коли със следните характеристики.
• Без никаква видима причина колата ви щеше да катастрофира поне два пъти на ден.
• При всяко освежаване на пътната маркировка щяхме да си купуваме нови коли.
• От време на време колата ви щеше да спира ей така, без никаква видима причина, при което вие трябваше да я рестартирате, за да продължите.
• При някои маневри като "завой наляво" например, колата ви щеше ненадейно да блокира. Единственият изход от това положение щеше да бъде повторно инсталиране на двигателя.
• Колата ви щеше да се използва само от един човек. По желание тя да се ползва от повече потребители, трябваше да си купувате "Кола95" или "КолаNТ", но тогава щяхте да плащате за всяко допълнително място в колата.
• Macintosh щеше да създаде кола, която да работи със слънчева енергия, да бъде по-надеждна, пет пъти по-бърза и по-лесна за управление, но щеше да може да върви само по 5 процента от пътищата.
• Датчиците за температурата на водата, за нивото на маслото и за акумулатора щяха да бъдат заместени от една-единствена обща предупредителна светлина с надпис "по подразбиране за цялата кола".
• Седалките на колата щяха да изискват хората да имат еднакви задници.
• Системата от защитни въздушни възглавници щеше да пита "Сигурни ли сте?", преди да се задейства.
• От време на време без никаква видима причина вашата кола щеше да се самозаключва, оставяйки ви навън и щеше да отказва да ви пусне вътре. Единственият изход от тази ситуация щеше да бъде едновременно да вдигнете бравата на лявата врата, да завъртите ключа и да пипнете антената.
• При всяко пускане на пазара на нов модел кола това щеше да налага потребителите да се учат да шофират наново, защото нито един орган за управление нямаше да работи както при по-стария модел коли.
• За да загасите двигателя, щяхте да натискате бутона "Старт".
Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор.
- Млада е, нека се развива!
- Не, не! Баща е с неясно минало...
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин"! Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:
- Аз не разбирам - какво му харесват на това американците?!
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма.
Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...