Skip to main content
100 причини да ми се ходи на море в България.
1.Обичам бетон.
2.Много съм доволен от 8 лентовата магистрала, по която стигам до морето.
3.Харесва ми плащането да започне още от катаджиите по пътя.
4.Много повече ме радват мутрите с коли като камиони, които карат срещу мен и ми святкат къси-дълги.
5.А ако ме претрепе пиян руснак-кънкьор по пътя, и после му дадат под минимума, ако изобщо го съдят, ще е едно добро начало.
6.Харесва ми да играя на Открий 100те разлики между снимките в уеб сайта и реалната гледка пред очите ми, когато се настанявам.
7.Чувствам се баровец като разбера, че чужденците плащат 10 пъти по малко от мен за хотела.
8.Миризмата на лaйнa от морето ме впечатлява.
9.Кафяво-жълтеникавата пяна от вълните е чудесна.
10.Обичам да се разболявам от чревни болести после –да повръщам с температура и разстройство –каква забава
11.Таксата на доктора –сладур…
12.Цените в аптеката –допълнителна радост…
13.Харесва ми да плувам в лaйнata и пикнята на другите 100 хиляди туристи.
14.Яко е майка да държи малкото си детенце над хотелския басейн да се изпикае – става ми мило.
15.Обичам миризмата на тоалетните на плажа, зимата винаги когато мина покрай градския кенеф си спомням за лятото.
16.Докато плувам ми е добре, когато джетове минават през калфата ми.
17.Искам да стоя прав на плажа.
18.Липсата на паркове и дървета –екстра номер 1.
19.Невероятно е, че мога да пестя от хавлия –тя е 20 на 20 сантиметра –толкова място ми се полага.
20.Чудесно е, когато местното мутре е заело целия плаж с чадъри и шезлонги.
21.Радва ме когато ме бият, за да се махна от плажа, защото бил на концесия и трябвало да плащам.
22.Да давам по 50 китна за шезлонг и чадър –безценно.
23.Още по яко е, когато същевременно ми цъка по 10 китна на час паркинг за колата насред полето.
24.За 1 час водно колело –две надници –какво му трябва повече на човек…
25.Много ми е готино мангали да крещят по плажа –царевичак,закуската на Майкъл Джексън, кочана на Азис, царевица Панасоник - успокоява ми нервната система.
26.Обичам миризмата на всички тела на плажуващи около мен- така и така сме близко –да си станем близки.
27.Само по-любимо ми е когато ме прескачат, настъпват и заливат с пясък.
28.Добре е когато поровя в пясъка да намирам освен стъкла и фасове по някой пpeзepbatиb –употребяван разбира се.
29.Лично ми доставя удоволствие хармонията на разбиващи се вълни с чуковете блъскащи в бетона в строежа зад гърба ми.
30.Бормашина в 3 следобед –страхотно.
31.Обичам когато сивите води от строежа попиват директно в пясъка до мен.
32.Радват ме намусените камериерки…
33.и бармани…
34.и сервитьори…
35.и продавачите по сергиите…
36.и изобщо кефят ме всички, които трябва да са учтиви любезни и усмихнати да са намусени и изпълнени с апатия и досада от моето присъствие.
37.Цените на такситата –малко късче от града с мен.
38.Удивлява ме че 600 грамово татарско кюфте може да е колкото монета от 20 стотинки, разбира се без кашкавал… . май и без кайма…
39.Обичам супа от несварена чешмяна вода, спагети –български от нишесте и пилешко от снощната скара.
40.Харесва ми миризмата на мърша идваща от кухнята на местния китайски ресторант
41.Изобщо всички кулинарни изненади са супер, цените също…
42.Радва ме да ми сипват Блек Рам, вместо Туламор Дю, но на цена Джони Син Етикет.
43.Много е приятно, когато изляза да подишам пред дискотеката и видя 50 пикаещи по плажа на който лежа.
44.Ако някой сере направо изпадам в еуфория.
45.Допада ми идеята да попадна на нападение на една нарко-мутро-група над друга докато си пия бирата, и да пребият мен и всички останали в мелето.
46.Харесва ми, че на ченгетата не им дреме от този факт.
47.Обичам в дискотеката местни мутрета да ме набележат, да почнат да се eбabat с мен и с гаджето ми, после да ме набият пред нея, да ни изчукат и двамата и всичко това с бурни аплодисменти и смях от многобройната публика.
48.Харесва ми,че ченгетата не се впечатляват и от това.
49.Харесва ми, че това обаче допада на охраната на дискотеката –и те ръкопляскат.
50.Надписаните сметки, както и чуждите сметки –добре дошли за плащане.
51.Харесва ми когато има жива музика –цицореста местна фолк-дива или цигански оркестър –най-ме радват в комбинация.
52.Цигански маанета и турски гюбеци –очото пълно, слуха погален…
53.Много ми е приятно, че нощем децибелите са на изключителна висота.
54.Искам повече пияни британски туристи да повръщат върху мен.
55.Искам и да ме бият с камъни по главата.
56.Ако съм на квартира ми е най-добре да имам вечерен час сложен от намусена хазяйка, която приема само кеш и то предварително.
57.Обичам да ми спира бойлера, докато ме няма –и да се къпя със студена вода после.
58.Кефи ме да влиза в стаята ми, докато чуkam приятелката си.
59.Когато слага цени на домашно приготвена закуска като за 5 звезден хотел ми е благо на душата.
60.Претъпканите кръчми и ресторантчета на вечеря –страхотно е.
61.Още по-страхотно е че правя резервация вечер за вечер, чувствам се като на лагер, почивам по часовник.
62.Хубаво ми е, когато нямам резервация и се наложи да ям мазни престояли баници. Хм,
май трябваше да си купя царевичак, а ?!?
63.Сутрин обичам кафето си 8ма цедка.
64.Радва ме чакането пред Банкомата –с голямо Б –единствен е, разбира се не на моята банка даже…
65.Още повече ме радва, когато пише че не работи…
66.После ме радва aнaлния cekc, с който плащам сметките си…
67.Обичам след като са ме спасили –спасителите да ме набият, задето съм ги накрал да влизат във водата.
68.Да разбера,че гаджето което съм забил е kуpba и дължа 200 кинта на 200 килограмовия й сводник –получавам 2ри оргазъм
69.Обичам студени пържени филии по 7 лева за закуска.
70.Обичам да си пазарувам Армани,Гучи и Версаче от сергии на улицата на фона на последния хит на Софи Маринова.
71.Много се кефя когато пристигна в хотела да разбера, че той е още в строеж.
72.Още по-радостно ми става когато освен този факт са премълчали и тинейджъри-лагерници.
73.Созополската гроздова от кръчмата на плажа е супер. След 3-тия ден спрях да повръщам.
74.Обичам топла бира и студено мезе.
75.Още повече ми харесва когато бирата е вкиснала.
76.Отваря ми се апетит когато видя мухоловките на бара с мухите по тях.
77.Обичам когато съм на къмпинг да си плащам като за хотел и да нямам ключ за тоалетната.
78.Обичам да сера в дюните зад палатката.
79.Безценно е като разбера че другите серат зад моята палатка.
80.Кефя се на циганина с каруцата и магарето, които събират боклука на плажа. Определено по-екологично.
81.Обичам още повече бетон. Мразя парковете, казах ли че мразя и дърветата?
82.Обичам като изляза от водата да разбера, че ми няма парите и дрехите.
83.Кефа става още по голям като в хотела видя, че ми няма фотоапарата.
84.Обичам да се давя докато спасителя се сваля с рускините от новата смяна.
85.Обичам докато се пека на плажа да ми минат през краката с ATW.
86.Обичам да ми подхвърлят храната в ресторанта като на куче…
87… и след това поради високото ниво на обслужването автоматично си удържат бакшиш в размер 50% от сметката.
88.Харесва ми гледката от съседния гeй нуди плаж.
89.Всеки ден научавам няколко нови думи на чешки и руски докато се опитвам да прочета менюто.
90.Кефи ме да не мога да се разходя из комплекса поради паркиралите автомобили.
91.Обичам мутрите и гъзетата да спират колата си върху моята маса, за да им е по-близко до тяхната.
92.Хубаво ми е на ALL-Inclusive да разбера, че всичко, което не става за ядене и пиене е безплатно, а всичко, което става на 3 пъти по високи цени.
93.Харесват ми среднощните забави с пияни треторазредни западани, и не до там западни туристи –поне знам че след Ламбадата в 3 часа сутринта ще има тишина.
94.Обичам нашенските НЕК,МЕК,ГЕК, ВИК,Топлофикация,ЧЕЗ,ЕВН и всякаква друга чиновническа паплач да си организира тийм-билдинги докато съм на почивка…
95.Харесва ми почивката да свършва с радост, а не с тъга.
96.Харесвам ми да ме тегли към дома.
97.Харесва ми обратния път –досущ като на идване, но с повече задръстване.
98.И със същия рушвет за катаджията –пак забравих да си сложа резервни капачки за вентилите на задните гуми.
99.Обичам после да си разказваме почивките с приятели…
100…особено с тези, които не са ходели в България на море тази година…
С мъжа ми имаме годишнина – 5 години от първото „обичам те“ и 2 години от първото „окей, вкарай ми го където искаш, само не ме буди“.
Каза, че ми е подготвил изненада. Романтична среща под открито небе. Истински спектакъл под звездите... Стадион „Георги Аспарухов“, „Левски“ срещу „Ботев“ Пловдив. Да си призная, хвана ме малко неподготвена. Представях си по-скоро вечеря на покрива на луксозен ресторант, с петстепенно меню и цигулар, но нищо. Важното е, че се е сетил за годишнината.
Питам го как да се облека, защото досега никога не съм била на мач. „Като за изнacилbaнe“, предупреждава ме той. По погледа му разбирам, че не се шегува. За всеки случай, навличам стара тениска с надпис „Имам сифилис“, кецове с принт „Гъбичките са супер, затова се гордея, че ги имам“ и съм готова.
Вървим към стадиона в море от хора. Всички са с качулки, маски, кожени якета и крещят. От ляво и от дясно гърмят бомби, избухват снаряди, някой настъпва противопехотна мина. В далечината виждам гранатомет. Не съм сигурна, но мисля, че току-що обявихме война на Полша.
По чудо, стигаме проверката на входа невредими. Дано моят е взел места на балкона, защото обикновено там са ягодите и шампанското. Вместо това, се озоваваме в нещо, наречено „Сектор Б“. Навсякъде има огради, все едно сме престъпници. Това няма логика. Аз не съм заплаха за обществото – освен когато съм в цикъл или не съм яла сладко повече от 36 часа.
От другата страна на решетките виждам жена с много сладко, жълто-черно яке. Адски ми се ходи при нея, за да я питам откъде си го е взела. Обаче не мога, защото помежду ни има ограда. Все едно сме в Берлин през 80-те. Приближавам се максимално и се провиквам: „Госпожа, откъде е якето?“ Тя се обръща и с цялата омраза на света ми отговаря: „Умри, бе, говедо!“ Ама какво е това отношение? Пуу, няма да си купувам като твоето яке, разбрах, само ти ще имаш такова. Ние вместо да сме солидарни една с друга, да си помагаме в този труден момент – две жени на мач – се псуваме като каруцари. И защо „говедо“? Аз лично повече се оприличавам на еднорог.
Трябва ми питие. Зървам момче, което снове между редовете и му махам: „Гарсон! Гарсооон! Бяло вино с две бучки лед и сламка, ако обичате!“ Имал само бира и семки. Ама хората още ли ядат семки? Да не сме се върнали в 1997-а посредством машина на времето и аз да не съм разбрала? Хубаво, дай едни семки. Тъкмо отварям пакета и го хвърлям уплашена във въздуха, защото мъжът ми се провиква в ухото: „Само Левски, Оле! Само Левски, Оле!“ Абе, ти от коя зоологическа градина си хванат, бе, животно! Не можеш ли да се държиш по-прилично? Аз като те водя на опера, да си ме чул да крещя като шимпанзе: „Само Чайковски, Оле! Само Чайковски, Оле!“?
Айде да почва тоя мач, че да свършва. 30 минути ще ги издържа някак си. Две полувремена по 15 си е напълно приемливо. Моля? Как така 90 минути, бе?! Това защо не го пише на билета?! „Дами и господа, длъжни сме да ви уведомим, че този скапан мач ще продължи 90 минути, a в случай на продължения – и повече. Ако имате деца или домашни растения, за които да се грижите, по-добре не идвайте.“
90 минути... Че това са четири епизода на „Cekcъt и градът“! Там поне има фабула, послание. Кари обича Тузара, Тузара не обича Кари; после Тузара обича Кари, Кари не обича Тузара. Накрая вече сценаристите се изчерпват, сериалът трябва да свършва и Кари и Тузара се обичат едновременно. Това е напрежение, това е драма. А тук какво? Семки.
Първите минути вече текат. Момчетата тичат напред-назад, ритат топката, но какъв е смисълът на цялото това физическо усилие, ми е трудно да кажа. Знам, че в баскетбола мачовете приключват при резултат 112:104, 96:78 или някъде там. Тук след 30 минути, братче, 0:0. Ебати неталантливите спортисти. Ебати прахосничеството на време, инфраструктура, екипи, бутонки и гел. Да бяхте станали лекари, да се гордеят майките ви. Пък вие половин час една точка не може да отбележите.
Пълна скука. Поглеждам към мъжа ми, а той е като подивял. Скубе се, припада, свестява се, пак се скубе, пак припада. Абе, дрисльо, ти не си се вълнувал така на раждането на дъщеря ни! Сега за едно 0:0 ще ми се правиш на Лили Иванова!
Явно пропускам нещо супер интересно, което се случва на терена. Вглеждам се по-внимателно. Забелязвам мъж в чисто черно, на когото никой не подава. Става ми тъжно за него. Вместо да го окуражат, от трибуните го засипват с обиди: „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“ Чувствам се като на концерт на Бон Джоуви, който си е забравил китарата вкъщи. „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“
Забелязвам и друго. Всички играчи, дори тези от нашия отбор, са „куре“: „Спъни го, бе, куре! Как ще я изпуснеш тая, бе, куре! Чисти, бе, куре!“ Поглеждам – на фланелките им не пише „Куре“. Пише „Иванов“, „Христозов“, „Бодуров“ и т.н. Ами вие, лумпени, замисляте ли се изобщо, че родителите на този човек са прекарали безсънни нощи в избиране на име за детето си? Дали да е Петър на дядо му? Или пък Стефан на баба Стефка? И за какво е била цялата тази творческа енергия, цялата тази разправия? За да може един ден такива като вас да му викат „куре“.
Ох, най-после обявяват антракта. Имам амбициозен план да уринирам, но щом зървам хората, които се насочват към тоалетните, се отказвам. Ще стискам. Да, да, ще стискам. За да не мисля за пълния ми пикочен мехур, се заговарям с мъжа ми. Задавам му най-важните футболни въпроси, които ми хрумват: „Номер 7 дали си има гадже? Сладък е. Засада беше, когато хвърлиш тъч със затворени очи и вратарят на противника е зодия Близнаци, нали? Колко крави са необходими, за да опасат цялата тази трева? Абе, Боби Михайлов защо не пази? Ти обичаш ли да гледаш как Боби Михайлов танцува?“
Започва второто полувреме. Нови 45 минути от живота ми, които никога няма да си върна. Пишka ми се, студено ми е и ми се ядат раци. Вместо това, съм на мач и чопля семки от земята. Супер. Мъжът ми продължава да редува припадъци с моменти на просветление. Айде пък вие вкарайте един гол, не виждате ли, че човекът умира! Оп, да не би, да, още малко, още малко... Гоооол! Гоооооол! 1:0! Ама, мило, защо не се радваш? Ааа... голът е за другия отбор. Упс. Стана леко неловко. Нищо, де, има време за още голове. И наистина – има! При това за още цели два! Мачът завършва при резултат 3:0 за другия отбор.
Прибираме се в злокобна тишина. Погребалната процесия на Папа Йоан Павел II е била по-ведра, заклевам се. Слагам мъжа си на дивана и му пускам банка с глюкоза, за да изкара нощта. Не съм го виждала така съсипан, откакто миналото лято не можа да оправи градусите на виното и половин тон грозде отиде на боклука.
„Спокойно, бе, мило – казвам му. – Нищо не е загубено. „Левски“ още могат да спечелят „Златната топка“, „Рали Дакар“, „Аустрелиън Оупън“ или поне „X Factor”. Не се ядосвай за глупости. Ето, утре мама ще ни дойде на гости. Преди малко ми писа в 5 да я чакаш на гарата. Това е нещо, за което си струва да се ядосваш.“