Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

В една северна страна се провеждало световно първенство по сечене на дървета.
Явили се състезатели от САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и още няколко страни. Регламентът бил такъв: на всички състезатели се предоставяли еднакво широки и еднакво дълги ивици от един девствен лес, в които трябвало да секат, а състезанието приключвало, когато един от секачите достигнел края, като класирането ставало според това кой докъде е стигнал със сеченето. Всички състезатели били впечатляващи гиганти, нарамили огромни секири, само един от тях бил някакъв невзрачен дребосък с томахавка под мишница, на когото всички се подсмихвали подигравателно, но понеже нямало специални изисквания към физическите данни, дребосъкът бил допуснат до участие. Ето че състезанието започнало и се случило нещо неочаквано и невиждано - на всеки един замах със секира от страна на яките мъже дребосъкът отговарял с десетки удари с томахавката - все едно че бобър гризе дървото. И така това човече за един час повалило всички дървета в участъка си, като оставило смаяните си конкуренти далеч след себе си. Нямало как - изкачили го на почетната стълбица и му връчили златния медал и шампионската купа. Журналистите се втурнали към него и го попитали:
- Вие откъде сте шампионе, къде се научихте така ловко и бързо да сечете? Дребосъкът:
- Ми аз съм от Сахара и там се научих на занаята.
Журналистите, озадачени:
- От Сахара ли? Че там нали няма дървета?
Дребосъкът:
- Ми да, вече няма!
Трима приятели се срещнали след дълги години и седнали да си разправят кой на какъв хал е.
Стигнали до семейството. И тримата имали по един син. Първия започнал:
- Пък моя син още от малък си беше предприемчив, завърши в чужбина, а после се захвана със строителен бизнес и много пари изкарва. Ето, скоро на годеницата си една къща подари, със фонтан в двора, гараж, въобще приказка.
Другия и той:
- Моя син пък от малък си беше палав, като порасна пообиколи свят, и взе че стана автокрадец. Ама не се оплаквам, добър е, доста пари вади. Явно е щастлив. Неотдавна на гаджето си подари един "Ягуар".
Третия приятел омърлушено казал:
- Абе добре сте вие с тия синове. Моя е голямо разочерование за мен. Напусна университета, от работата на която го бях уредил се махна и накрая разбрах че станал пeдepact. Ама се оправя някак си - ето скоро някакво гадже му подари къща с фонтан, а някакъв друг пък му подарил "Ягуар".
Едно африканско племе дълго време живеело в страх от лъв-човекоядец.
Не можело да продъжава така, затова вожда на племето изпратил хора да доведат световно известния бял ловец Джон Смит да убие лъва.
Доста нощи дебнал ловеца лъва в началото на селото, на едно високо място, но без успех. Отчаян, той решил да примами лъва, затова поискал от племето да заколи крава и да му да даде кожата. Наметнат с нея, застанал на открито място като жива примамка и зачакал с надежда свирепият звяр.
Посред нощ селяните били събудени от смразящ кръвта вопъл. Всички се събудили а най-смелите, със запалени факли се насочили към мястото, където бил великият ловец, опасявайки се от най-страшното.
Но той бил там, все още обгърнат с кравешката кожа, лежал в калта и виел ужасяващо от болка. Лъва не се виждал наоколо и селяните се приближили и попитали:
- Какво стана Бвана, лъва ли ти стори това?
- Какъв лъв бе, кажете кои пусна бика снощи!
Първият ден на Мохамед в училище.
- Как се казваш? - пита учителката.
- Мохамед.
- Ти вече си американец. - реплекира учителката. - Така, че отсега ще се казваш Къртис.
Мохамед се прибира след училище вкъщи и майка му го пита:
- Как мина първият учебен ден, Мохамед?
- Моето име вече не е Мохамед. Сега съм американец и името ми е Къртис.
- Искаш да опозориш семейството си ли? - ядосано казва майка му. - Нима се срамуваш от родителите си, народа си, религията си? Засрами се! - след което го набила и се обадила на баща му да се оплаче.
Прибрал се бащата от работа бесен и той го набил.
На следващия ден Мохамед отива на училище и учителката, виждайки синините по него, пита:
- Какво се е случило с теб Къртис?
- Накратко госпожо, след пристигането ми в Америка, бях атакуван от двама араби.
Разговор между българин и американец.
Абе, вие българите, целия хляб ли ядeте? Българинът го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
- Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за България. Българинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, и се обадил отново:
- А ти и конфитюра ли ядеш?
- Mда - промърморил, човечецът…
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим конфитюр и го изнасяме за България. Българинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с пpeзepbatиbиte, след като ги използвате ? А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във България ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите…