Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
Обадил се Станишефф на Путин и казал:
"г-н Путин, измислете някакъв повод да дойда на посещение на 14-ти, че ще има протести у нас, моля ви!"
Хммм...добре, казал Путин и решил да спре газа за Европа. Дошли премиерите на най-пострадалите от газовата криза страни - Словакия, Молдова и България - в Москва. Путин попитал словашкия премиер:
- Как е у вас? Между впрочем, ще желаете ли нещо за пиене?
- Да, минерална вода... При нас е зле, стоим на студено, хората са недоволни!
-А, така ли, казал Путин, ще ви пуснем газа. Желаете ли друго за пиене?
-Кафе.
-Добре. А при вас в Молдова как е?
-Много зле, промишлеността е пред колапс!
-Ще ви пуснем и на вас газа. Друго нещо желаете ли?
-Ако може по една тортичка с кафето!
-Разбира се. Ще питам и Станишев за положението в България, само да донесе тортичките!
В демократична Англия един английски комунист, който скоро се бил оженил, казал на жена си:
- Скъпа, ще отида до клуба на АКП да поиграем придж с другарите.
Съпругата се учудила:
- Скъпи, каква е тази игра „придж”, аз съм чувала само за „бридж”.
- О, не, скъпа – отвърнал комунистът – бриджът е съвсем различна игра, а приджът е нещо друго.
- Обясни ми, моля те – помолила съпругата.
- Разбира се, много е просто! – откликнал комунистът. – При бриджа лордовете обявяват, лакеите разиграват и накрая лордовете печелят. А при приджа е съвсем различно – народът гласува, комунистите го разиграват и накрая комунистите печелят.
Знаете ли как работи Държавата?
– Aло, Иван Петров?
– Да, кажете?
– От НАП се обаждаме. Не сте си платил данъка.
– Как разбрахте?
– Това ни е работата.
– Та кой ви плаща за подобна работа?
– Вие. С данъка си.
– Ъ? Аз ви плащам да ме следите дали ви плащам?
– Точно така.
– Защо да ви плащам тогава?
– Защото в противен случай ще Ви пратим полиция да Ви отведе в затвора!
– Кой им плаща за това?
– Вие. С данъка си.
– Ъ!? Да видим дали правилно съм разбрал – аз ви плащам заплата, за да ме следите дали ви плащам заплата, плащам и заплата на полицията и на затвора, за да ме приберат, ако не плащам вашата и тяхната заплата?!?!
– Точно така. Това се нарича „държава“. Не можем без нея.
– Искате да кажете, че вие не можете без нея, тоест без мен?
– Не, не. Всички не можем без нея. Живеем в общество все пак. Всеки си има права и задължения и когато някой не си изпълнява задълженията, друг следи за това. Ето, ние Ви се обадихме, за да си платите данъка. Ако ние не си изпълняваме задълженията, Ваш дълг е да ни се обадите и да изисквате да си ги свършим.
– Ако не следите дали си плащам данъка, тоест дали ви плащам заплатата, аз трябва да изискам от вас да си свършите работата – тоест да ми се обадите да си платя данъка, тоест да ви платя заплатата, за да можете да следите дали ви плащам заплатата?
– Точно така. Така функционира системата.
– Та кой би измислил толкова безумна система?
– Ами всички заедно сме я измислили – Вие, ние, полицаите и затвора. Това се нарича „демокрация“.
– Тоест ние четиримата сме решили аз да плащам заплатата на вас тримата, за да ме следите/санкционирате ако не го правя?
– Точно така.
– Но аз съм против това.
– Тези неща ги решаваме заедно – живеем в държава и в демокрация. Ние сме трима. Повече от Вас сме. Следователно така сме решили всички заедно.
– ?!?!
