Блондинка се качва в самолет и сяда в бизнес класа.
– Но, г-це, Вие сте за икономичната! – поправя я стюардесата.
– Аз съм блондинка, хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна. – настояла тя.
След малко пристига вторият пилот:
– Но, г-це.
Последвало вече познатото… Хубава съм, летя за Лондон и няма да се махна! Всички се видели в чудо – инат.
По едно време радистът попитал какво става и получил отговор:
– Абе, има тук една блондинка.
– Ааа, защо не казахте по-рано, жена ми е блондинка.
Пристигнал той при злополучната блондинка и й прошушнал нещо на ухо, при което тя скочила и изкрещяла:
– Ама, защо не ми казахте!
Грабнала багажа и хукнала към мястото си. Всички били парализирани.
– Какво й каза? – попитали радиста.
– Ами, казах й, че бизнес класата не лети за Лондон.
Диспечерите от едно от най-големите международни летища - Франкфурт са известни със своята невъздържност и рязкост.
Държат се така, сякаш всички пилоти са длъжни да знаят не само номера на изхода за излитане, но и как да стигнат до него без чужда помощ. Следва диалог между диспечер от франкфуртското летище и пилот на British Airways 747 с позивна Speedbird 206.

Speedbird 206: "Франкфурт, Speedbird 206 се насочва към пистата."

Земя: "Движете се към изход Алфа 1-7."

Самолет British Airways 747 излиза на основния път и забавя.

Земя: "Speedbird, какви ги вършите?"

Speedbird 206: "Останете на линия, Земя. Търся нашия изход."

Земя (с високомерно нетърпени): "Speedbird 206, вие въобще някога в живота си били ли сте във Франкфурт?"

Speedbird 206 (невъзмутимо): "Бях, два пъти през1944 година, но при вас беше тъмно и не се приземих."