Един слон и една мишка решили да се поразходят заедно в джунглата.
Вървяли, вървяли, отплеснали се в разговори и не обръщали внимание къде всъщност отиват,
когато изведнъж слонът паднал в дупка.
- О, боже ! Какво ще правим сега. Не мога да се изкача обратно сам.
- Не се тревожи. Ще изтичам обратно в града, ще докарам Порше-то ми и ще те измъкна от там.
Изтичала мишктата до града, докарала Поршето, вързала една верига за бронята и хвърлила другия край на слона. Слонът се изкачил по веригата.
- Благодаря ти, благодаря ти, приятелю !
- Удоволствието е мое. Хайде да продължим да се разхождаме.
Слонът се съгласил, но когато се обърнал към мишката, хоботът му блъснал мишката в дупката.
- О, боже ! - пропищял слонът - Какво ще правим сега, аз съм твърде голям, за да се побера в Поршето.
- Не се тревожи. Хвърли ми пeниca ти и ще се изкача по него.
Слонът метнал пeниca си в дупката, мишката се изкатерила и те продължили разходката си.
Каква е поуката от тази история ?
"Ако имаш достатъчно голям пeниc, не ти трябва Порше"
Построили си животните кенеф в гората и назначили зайо за диджей.
Идва баба Меца да сере и зайо пита:
- Какво да бъде бабо мецо?
- Еми нали ме знаеш мене, бавна съм, тромава... нещо по-спокойно.
Излиза Меца след 15 мин.
- Как беше бабо Мецо?
- Екстра зайо, ти си пич.
Минала Кума Лиса през кенефа.
- Какво да ти пусна лисо?
- Ами нещо пъргаво и живо, нали ме знаеш, аз съм си такава.
Свършила работа и на излизане от кенефа зайо пита:
- Как беше Лисано?
- Екстра, много те бива.
Задал се вълка с хлътнали от болка очи, толкова му се серяло, че две не виждал.
- Здрасти Вълчо, каква музичка да ти пусна до като тропкаш?
- попитал любезно зайо.
- А бе ква музика бе?! Ще се насера! Пусни там квото имаш - и нахълтал в кенефа.
Излиза след малко вълка целия усран по краката и опашката.
- Как беше вълчо, хареса ли ти?
- любезно попитал зайо.
- А бе как можа баш химна да пуснеш бе...
Ето историята на онзи български заек, който всяка сутрин минавал покрай една лисича дупка, пълна с малки лисичета.
И всяка сутрин вместо „добро утро” казвал:
- Ей, лисичета! Майка ви рижа ш`еба!
Ама казвал го така – без злоба, закачливо дори. Лисичетата, защото били малки, много се обиждали. Мама Лиса отначало не обръщала внимание, защото си го знаела този заек и също така – не мݐސӐޠубедително – заканвала се, че хване ли го, ще му откъсне главата. Но дните минавали и работата ставала нетърпима. Лисицата усетила, че авторитетът й застрашително се срива пред собственото й потомство. И една сутрин се притаила в дупката и зачакала. Скоро се появил и той. Щом стигнал до дупката, съвсем служебно просъскал:
- Ей, лисичета? Майка ви рижа ш... шшшшшш...
Тук лисицата излетяла от дупката и мълчаливо го подгонила. Заекът търтил из храсталаците. В един момент на пътя му се изпречило старо, чаталесто дърво. Заекът прелетял през V – образния му ствол, а лисицата се ... заклещила. Ни напред, ни назад. Заекът срял, като усетил, че вече не го гонят, върнал се и огледал обстановката от всички страни. Изчакал да му се нормализира дишането, след което минал отзад на лисицата и захванал делово да си разкопчава панталона:
- Уффф – казал заекът с лека досада, не че ми се ебеше тази сутрин, ама няма как... Обещал съм на децата!