Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

‎30-те години.
Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурлига рита футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кръвясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след... първото попаднало му хлапе.
...Момчето, бледен юноша с интелигентни меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли: "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно бистро, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка пpoctиtуtka, грозна като смъртта, а той си мисли: "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крак от маса като бейзболна бухалка и си мисли: "Ей, хулиганче гадно! Само да те гепна и мамицата ти ще eбa!"
В университетска библиотека момче пита момиче:
- Имате ли нещо против да седна до Вас?
Момичето отговаря на висок глас:
- Не искам да прекарам нощта с теб!
Всички студенти в библиотеката започнали да гледат право към момчето и той наистина се почувствал смутен.
След няколко минути тя тихо се приближила до масата на момчето и казала:
- Аз уча психология и знам какво мислят мъжете.
Предполагам, че се почувства смутен. Права ли съм?
А момчето отговорилo на висок глас:
- 1000$ за една вечер? Това е прекалено скъпо!
Всички хора в библиотеката шокирани изгледали момичето.
Тогава момчето прошепнало в ухото й:
- Аз уча право и знам как да накарам някой да се чувства виновен.
На един мъж спрял да му става.
Жена му яко крива. Пил bиaгpa, мазал се с к’вото се сетиш, ти, уважаеми читателю на вица. Накрая попаднал на един доктор, който му дал шест хапчета и му казал да ги пие точно по едно на месец. Мъжът си казал наум, абе, ще ти чакам аз толкова време. 3aeби. Вечерта ги изпил и оная му работа станала ч-у-г-у-н. И като почнал жената – отпред-отзад, съседката, тези от входа и накрая целия блок. И нямало значение момиче-момче. След три дни отива унил при доктора с обяснението, че само му се 'плющи' и така също не се живее. Докторът се ядосал, защото лекарството било експериментално и нямало инструкция при предозировка. И все пак му казал, че логически, ако прекара ток през мъдурите си може и да прекъсне чугунената си ерекция. Мъжът се прибрал веднага у тях. Било събота. Слязъл при колата си пред входа, а целият блок излязъл на балконите си да види притеснено какво ще стане. Човекът си свалил гащите, извадил две жици от акумулатора и точно тогава от един етаж се чул истеричен вик:
- Бегайтеее, тоя презарежда
"Седи си един композитор вкъщи.
Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чуka мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше..."