Skip to main content
Вицове за Съдебната система
Преподавателят по право влиза за първа лекция. Първото, което прави, е да попита за името на студента на първия ред:
- Как се казвате?
- Нелсън.
- Веднага напуснете залата и никога повече не се връщайте! – заповядал той.
Нелсън бил объркан. Преподавателят тръгнал към него и той бързо събрал нещата си, станал и напуснал учебната зала.
Всички били уплашени и ядосани, но никой не казал нищо.
- Много добре! Да започваме.
За какво са зaкoнитe? – попитал преподавателят.
Студентите все още били уплашени, но бавно започнали да отговарят на въпроса.
- За да има peд в нашето oбщeство.
- Не!
- За да може хората, които правят злини, да плащат за действията си.
- Не! Не! Някой знае ли отговора на този въпрос?
- За да възтържествува cпpaвeдливостта – отговорило срамежливо едно младо момиче.
- Най-накрая! Cпpaвeдливост! Какво е cпpaвeдливост?!!
Всички студенти вече започвали да се ядосват на отношението на преподавателя. Продължили обаче да отговарят.
- Да се зaщитaват пpaвaта на хората...
- Добре, добре. Пробвайте пак!
- Да се прави paзлика между добро и зло, да се награждават тези, които постъпват правилно… – Добре... е, отговорете на следния въпрос: правилно ли постъпих, когато изгоних Нелсън от лекцията?
Всички се смълчали, никой не отговорил.
- Искам единодушен отговор!
- Нe! – всички студенти отговорили в един глас.
- Може ли да кажем, че постъпих несправедливо?
- Да! Да!
- Защо тогава никой не направи нищо по този повод? Защо искаме зaкoни и пpaвила, ако нямаме вoлята да ги пpaктикyвaме? Всеки от вас има зaдължeнието да гoвори, когато стане cвидeтел на нecпpaвeдливост. Не пpaво, а зaдължeние!
Всички вие!
Всички вие!
Никога повече не мълчете!
И идете да извикате Нелсън.
Между другото, той е вашият преподавател, аз водя друга дисциплина.
И знайте, че когато не зaщитaваме пpaвата си, гyбим дocтoйнcтвoто си, а дocтoйнство не може да се дoгoвaря.
Имало едно село, в което падишахът наредил:
- Който не дойде три пъти на джамия, ще го бесим!
Един мъж от селото не отишъл три пъти, падишахът разбрал и наредил да го качат на бесилото.
Преди да го обесят, го попитали за трите му последни желания.
- Първото - да опъна жената на везира!
Везирът подскочил :
- Не!!! Не може!!!
Но падишахът казал:
- Е,няма как, това е желанието му, трябва да се изпълни!
Речено -сторено!
- Второто ми желание - да изчукам жената на падишаха !
Сега пък падишахът подскочил:
- Не!!! Не може!!!
- Е, няма как - рекли съветниците - това е неговото желание, трябва да се изпълни!
Речено -сторено!
Дошъл ред и на третото желание.
Осъденият почнал да се вглежда ту във везира, ту в падишаха. Ту във везира, ту в падишаха...
Везирът усетил намерението му и побързал да каже :
- Абе аз оня ден май го видях в джамията!
А падишахът подскочил:
- Какво "май" бе?! Човекът досами мен се молеше!
Минало известно време. На Адам и Ева им се родили двама сина – Каин и Авел. Когато те били вече големи, един ден Бог срещнал Бойко Борисов и му казал загрижено:
- А бе, знаеш ли, нещо от известно време Авел ми се губи. Никакъв не го виждам. Странна работа...
- Спокойно. Остави това на мен. Аз ще се заема с това. И без това ми е по специалността.
След това Бойко Борисов отишъл при Каин. Попитал го:
- Каине, нещо да знаеш какво става с Авел? Не се ми се е мяркал скоро напоследък.
- Е, аз откъде да знам? Да не би да съм му пазач?
- Разбира се, че си му пазач! Ти си българин, а всички българи са братя, следователно и той ти е брат, а братята трябва да се пазят един друг!
- Но той наистина ми е брат.
- Не ми противоречи!
- Но аз, дефакто, не ви противореча.
- Млъквай! И веднага казвай каквото знаеш за Авел!
- Ще ми е много трудно да кажа каквото и да било, мълчейки...
- Ама и ще ми остроумничиш ли? Тези, дето се правят на остроумни после най-горко плачат. Имам опит с това, повярвай ми.
В този момент Бойко Борисов се усетил, че е стъпил на нещо мокро. Що да гледа – кръв! Започнал да разсъждава. Адам и Ева ги бил срещнал преди малко, а в момента говорел с Каин. Понеже към този момент нямало други хора, пардон, българи на света, освен тези и Авел, оставало кръвта да е негова. „Убийство!” – дедуктивно отсъдил Бойко Борисов. После казал на Каин:
- А бе, като ще ми се правите на престъпници, поне си прикривайте малко следите бе! Виж каква манджа си изпраскал! – и му посочил локвата кръв.
Каин понечил да каже нещо остроумно, обаче си замълчал гузно. Бойко Борисов:
- Заради такива олигофрени като тебе ни се носи славата, че имаме високи нива на престъпност. Излагаш България, бе, загубеняк!
Каин отново нищо не казал. Бойко Борисов продължил:
- Така, значи, арестуван си. Сега започвам да те разпитвам. Всичко ще си признаеш ти, всичко...
- Не мисля да признавам каквото и да било.
- Опасявам се, че това твое становище почива на твърде крехка основа. – и започнал да си сваля часовника.
По-късно Бойко Борисов отишъл при Бог и му казал:
- Значи, сега, положението е такова. Каин предумишлено е отнел живота на Авел заради някаква глупост, в която и ти си замесен, и в момента е в ареста. Ти ще трябва да го съдиш.
След известно време Бойко Борисов отишъл при Бог и го питал:
- Какво стана с делото „Каин”? На какво го осъди?
- А... тоест, прокудих го.
- Какво? Та това е убийство, бе! После как ще обяснявам пред Европа, че в България няма ненаказуемост на престъпленията? Но какво да направя – аз ги хващам – те ги пускат...
- Така прецених в случая.
- Нищо. Имам някои връзки във всякакви среди и може скоро да му се случи нещо.
- Да, обаче аз го белязах, така че никой да не може да му направи нищо.
- Мамка му! Та това си е направо политически чадър! И после защо ли за България пишат само лоши неща в чуждата преса? И американският посланик, като почне да мрънка, какво да му обяснявам, какво? А кажи ми де?
Това е първият път, когато Бойко Борисов е употребил знаменитата фраза „Аз ги хващам – те ги пускат.” По-късно ще я употреби още много пъти.
Кръстникът на мафията открива, че неговият глухоням счетоводител, Гуидо го е измамил с 10 000 000 долара. Понеже е глухоням, кръсникът предполагаше, че никога няма да чуе нищо и по тази причина няма да може да свидетелства в съда. На разпита взема със себе си и адвоката си, който знае езика на знаците.
- Питай го къде са парите!
Адвокатът, използвайки жестомимичен език, пита Гуидо: „Къде са парите?“.
Гуидо отговоря:
- Не знам за какво говориш.
Адвокатът казва на Кръстника:
"Той казва, че не знае за какво говориш.
Кръстникът изважда пистолет, опира го в главата на Гуидо и казва:
- Попитай го отново или ще го убия!
Адвокатът пита Гуидо:
- Ще те убие, ако не му кажеш.
Гуидо треперейки:
- ОК! Парите са в кафяво куфарче, заровено зад бараката в къщата на братовчед ми Бруно.
Кръстникът пита адвоката:
- Какво каза?"
- Той казва, че нямате топките да дръпнете спусъка!
