Skip to main content
Ден 1 Взеха ме на работа.
Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха!
Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, какмубешеимето, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход eбacи. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двдто го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двдто. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двдто с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрафаел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано "преди новата ера" точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми eбacи, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрафаел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните : Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 1460070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви "Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!". С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двдто мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва "Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Налага ти се да работиш в извън ряботно време – като пpoctиtуtka.
Обикновено работиш до късно – като пpoctиtуtka.
Като правило, нощем продуктивността ти се повишава – като на пpoctиtуtka.
Плащат ти, за да задоволиш клиента - като на пpoctиtуtka.
Клиента плаща много, но почти всичко го прибира шефа - като при пpoctиtуtka.Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш - като пpoctиtуtka.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си - като пpoctиtуtka.
Плащат ти за удовлетворяването на фантазиите на клиентите - като на пpoctиtуtka.
Трудно е да се обзаведеш със семество и да го издържаш - като пpoctиtуtka.
Когато те питат с какво се занимаваш – не можеш да обясниш - като пpoctиtуtka.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуникираш само със себеподобни - като пpoctиtуtka.
Клиента ти плаща пребиваването в хотела и проработените часове - като пpoctиtуtka.
Шефа ти има разкошен автомобил – като на пpoctиtуtka.
Когато удовлетвориш клиента те ценят - като пpoctиtуtka.
Но в края на краищата се чувстваш така, сякаш си се измъкнал от Ада - като пpoctиtуtka.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи - като пpoctиtуtka.
Клиента винаги се стреми да заплати по-малко, но в същото време чака от тебе чудеса - като при пpoctиtуtka.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш „Няма да се занимавам с това цял живот” - като пpoctиtуtka.
Не знаейки нищо за своите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет - като от пpoctиtуtka.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти - като пpoctиtуtka.
Налага ти се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати - като пpoctиtуtka."
И се питаш: „Абе, аз СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР ли съм или.....?”
Една мутра влиза в магазин за осветителни тела.
Сочи и пита:
- Това какво е?
- Полилей-казва продавачката.
- А това?
- Полилей!- казва пак тя, вече видно леко ядосана.
- А това там?
- Е гъз пък, гъз к'во да е...- казва тя.
- Дайте ми един - казва мутрата.
Продавачката увила покупката, мутрата платил и си излязъл.
На другия ден на мутрата му идва на гости друга мутра - негов приятел.
- Ееей, к'во е т'ва eбacи...- пита госта.
Другата мутра гордо се изправя и казва:
- Еее... т'ва е гъз...
- Ооо и аз искам, къде го купи?
Мутрата завел приятеля си в магазина и казва:
- Искаме още един гъз!
Продавачката, която била сменена от колежката си се притеснила и изтичала при шефа.
- Шефе, шефе навън има едни дето искат да им дам гъз!? ? ?
- Ами давай им, че ще ми изпотрошат стоката ако се ядосат тия здравеняци...
Продавачката отишла, свалила си гащите и се огъзила на мутрите.
А първият рекъл:
- Ааа не, оня от снощи беше с висулки! ! !
Продавачката си вдигнала гащите и се провикнала:
- Шефееее, тебе търсят......
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил.
Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
Ако бизнесът върви зле:
На служителите тържествено се съобщава, че днес ще ги заведат в най-разкошното заведение в цялата област – „Макдоналдс”! Там с широка ръка се поръчва най-свежият хамбургер, най-голямата кока кола и най-пържените картофи! Всичко това се дели поравно на 150 човека и веселбата започва. Стриптизьорки викат от съседния „Макдоналдс” и ги молят да си донесат маси, за да не повреждат мебелите на фирмата. В пликовете има тлъсти бонуси – хамбургер, кока кола и картофки. Повехналата елха в ъгъла е украсена с безполезни, но разноцветни финасови отчети за тримесечията. Плакатът на стената се възмущава: „Ще работим ли или ...?”. Най-добрият работник на годината получава чифт чисти чорапи.
∙ Ако фирмата едва свързва двата края:
Служителите пак ги водят на ресторант, но само да погледат. Пликове с бонуси все още се раздават – но само да ги подържиш за малко. В един от тях има черно кръстче. Пускат ръчно свита цигара между служителите, но без огън – само да я посмучат малко. Стриптизьорките абсолютно категорично отказват да се съблекат – отоплението е изключено и е студено. Гола е само елхата. Плакатът на стената откровено се гаври: „Така ви се пада, мързеливци такива!”. На най-добрия работник на годината му отнемат и последните чорапи.
∙ Фирмата е на ръба на фалита:
Служителите дояждат елхата и някак лошо гледат началството. Началството танцува пред стриптизьорките с надежда да получи като бакшиш от тях храна и някакъв тютюн. Бонуси не дават – икономисват пликчетата. Клончетата на елхата украсяват финансовият директор и главният счетоводител, които са се обесили още предния ден. Дочуват се отделни фрази – нещо за продажба с удряне на чукче по масата, нещо за затвор заради дългове – но не се разбира добре заради изстрелите от другата страна на стената. Плакатът е по делово сдържан и лаконичен: „АААААААААА!”. Най-добрият работник на годината е продаден в робство на фирмата в съседния офис.
∙ Фалит:
Водят служителите в най-хубавия ресторант, гощават ги със стриди, стекове и пури. На масите са елитни стриптизьорки. Всички получават тлъсти бонуси в пликове, най-добрия работник на годината го носят на ръце. Всичко това се случва на фона на тържествена новогодишна елха. На стената виси гигантски плакат: „Благодарим за отличната работа!”. Отдолу има подпис: ”От благодарните конкуренти”.
∙Фирмата бачка на тъмно (сивата икономика) :
Луксозен ресторант , работниците пристигат с Бентлита .Сервитьори и готвачи в снежнобели престилки цяла вечер правят метани с едничката цел да гепят по 500 лева бакшиш на калпак.
Пият се 25 -годишни коняци с хавайски пури, някво шампанско по 1000 лева шишето и от тортата изскача депутат -специално купен за случая !!!!
След това всички отиват задружно да маат кючеци в Дианабад !!!