Свършила гражданската война в Русия и Чапай и Петка решили най-накрая да се изкъпят. Години наред все били по фронтовете и все не намирали време за една хубава баня, така че били яко кирлясали.
Речено, сторено. Напалили една хубава руска баня. Напарили се хубаво и Чапай казал на Петка:
- Петка аз ще легна тука, а ти в името на революцията ми търкай кирта от гърба.
- Добре, другарю Чапай – казал Петка.
Легнал Чапай, а Петка започнал да търка. Търкал, търкал и по едно време казал:
- Чапай, свалих първият пласт кир.
- Добре, Петка! Добре. Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време пак казал:
- Чапай, свалих втория пласт кир.
- Добре Петка! Много добре! Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време удивено изкрещял:
- Чапай! Намерих потника дето го загуби миналата година!
Чапай си купил мерцедес. Петка взел да го разпитва:
– Чапай, това какво е?
– Волан, Петка – отговорил Чапай.
– Чапай, а това какво е?
– Скоростният лост!
Петка помолил Чапай да го повози. Качили се в мерцедеса и Петка видял емблемата на предния капак.
– Чапай, а това какво е?
Чапай ядосан казал:
– Това е мерник, Петка. Прицелваш се в някой пешеходец и … готово.
След няколко метра Чапай изпреварил един колоездач. В последния момент Петка отворил вратата и блъснал колоездача.
– Чапай, мерникът ти нещо не работи – ако не бях аз, този щяхме да го пропуснем…
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.