"Приятелят ми покани родителите си на гости, за да ни запознае. Предупреди ме, че майка му е учителка по БЕЛ, много държи да се говори правилно и мрази да се псува или говори на жаргон в нейно присъствие.
По време на вечерята майка му няколко пъти се намръщи на моите „е@ати“ и „еха, това беше мега яко“, но си мълчеше. Само когато си тръгваха, спомена, че ще ме превъзпита. Аз се подсмихнах. Не ѝ повярвах, разбира се.
Когато ги изпращахме навън, баща му се подхлъзна пред входа и падна по гръб. И докато гледах как този 50-годишен мъж, който цял живот е работил като строител, бавно се изправя, изтръсква си дрехите и промърморва тихо: „Ама че неприятност!“, аз усетих как започва да ме обзема страх..."
Из "Дневниците на една снаха"
