Сър Джон и сър Хенри завършили заедно Кембридж, дали обет за безбрачие и се уговорили всяка вечер да редуват - ту в замъка на сър Джон, ту в замъка на сър Хенри - да седят пред камината, да пият шотландско уиски, да пушат пури и да водят лежерни разговори.
И така в продължение на 35 години всяка вечер, без нито една пропусната вечер, те спазвали този ритуал.
Но една вечер през 36-тата година, сър Хенри приготвил нещата, както обичайно - запалената камина, уиските, пурите, с ужас забелязал, че сър Джон закъснява 40 минути, нещо което по-рано никога не се е случвало. Страшно развълнуван сър Хенри наредил да оседлаят коня му и веднага отпрашил към замъка на сър Джон. Влизайки във всекидневната, той видял сър Джон да си седи пред камината с чаша уиски и пура.
- Какво става? - възкликнал сър Хенри. - Сър Джон, ние за 35 години нито веднъж не нарушихме уговорката си, а сега вие си седите сам, пиете уиски и пушите пура. Какво се е случило?
- Нищо не се е случило, - отговорил сър Джон, - малко ми поомръзна.
Лорд Джон бил в командировка в чужбина.
Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга - той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът:
- На Вашите услуги, сър.
- Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото.
- Един момент...
И така след минута иконома се връща на телефона:
- Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото.
Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда:
- Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Знам, че ще го направиш, това е заповед!
- Добре сър - и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина... Слушалката се вдига за пореден път:
- Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя?
- Много добре - отговаря лорда доволен - Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина.
- Какво? Зимната градина!? - пита иконома изумен - Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
Английски лорд и лордесата му в купе на влака София - Русе:
- Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти - ти беше млада козарка и пишкаше горе на скалите. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко... В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
- Ама, защо... искаме да гледаме тая чудна природа - роптае лордът.
- Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишka горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.