Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си.
Показал ѝ всичко – кухня, хол, спалня с две легла. Майката отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя… от както майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единият сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще ѝ пиша.
В типичен британски стил Джон оформил:
„Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там.“
В отговор на това получил:
„Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартирантът ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож.
С любов: Мама“
Повикал Сър Хенри сина си и му рекъл:
- Сине мой, вече си голям, замислял ли си се за женитба? Какво ще кажеш за лейди Анна? Тя е от знатен аристократичен род, по майчина линия е приближена до Бъкингамския дворец.
- Не, сър, не я искам!
- Добре тогава, какво ще кажеш за мис Маргарет? Тя е от семейство на видни индустриалци, баща й притежава няколко корпорации?
- Сър, и нея не я искам!
- А може би госпожица Елизабет? Семейството й са интелектуалци, тя е спортистка, свири на пиано..
- Не, сър!
Добре тогава, сине мой, кажи ми кого искаш!
- Джон, камериерът!
- Господи, та той е католик!
