Една котка влиза в кафене, поръчва си кафе и сладкиш. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене. Котката пита:
– Какво?
– Ъъъъ… ама вие сте котка!
– Да.
– И говорите!
– Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
– О, извинете, ще ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал…
– Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
– Ето го кафето ви. Ъъъъ… помислих си, че… Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би ви взел на работа с много висока заплата.
– Цирк...онова нещо с арена, купол, оркестър?? – пита котката.
– Да!
– Клоуни, акробати, слонове?
– Да!
– Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
– Да, да, да!
– Добре звучи… А за какво им е програмист?!
,"В наше време плъзна епидемия от био еко "фермерски магазини" - по три на пряка.
Всяко нещо, за което попиташ се продава със заклинание - продавачката те поглежда право в очите, хваща те за ръката и прошепва "Сиренето е от био ферма в Карапръдлево, ние (винаги сме ние) сами си го носим (?!) от мандрата на Ламбрев (явно, ако не го знам Ламбрев съм големото зле) - 20 лева за сто грама е да видите ИСТИНСКО сирене като от нашето детство (задължително сравнение)! Тука вече тона се повишава и звънват нотки на гордост - айде, опитайте, опитайте го да видите, че друго сирене няма да поискате". Други много ценни неща, които естествено са като от "нашето детство" са прясно мляко, което ми обещават да се развали още преди да съм се прибрала, то пък обикновено е или манастирско или калугерско. Както каза Василена, ще речеш, че в нашата малка, но духовна страна манастири на всеки хълм - в тях фрашкано с работливи монаси и кипи бурно производство - то мляко се кваси, то масло се бие, сирене се сири, пчели хвърчат ... добре че са много монасите у нас та смогват да зареждат био магазините.
В същите задължително "Фермерски" магазини се продават биоеко плодове и зеленчуци - ябълки за екоавтентичност бити от градушка два три пъти, круши газени от трактор, моркови с приятно изгнил цвят. И за ОЧЕИЗВАДНО доказателство за биоеко произход - задължително в смачкани мукавени пликчета - за да се подчертае интимната близост с майката природа. Плодовете също са много изгодни, особено имайки предвид че здравето цена няма - ябълките са по около 7 кинта килото, морковите 5 кинта връзката, за крушите направо не смея да попитам. В някои по-лОксозни магазини има и хляб - лимец (начи ако няма лимец хич не ми го фали), ръжено брашно, стърготини талаш, люспи, семки, секви отломки и шишарки. Колкото е по-твърд, толкова е по-истински, някои ДАЖЕ с лека плесен - eбacи здравето.
А при хранителните добавки ... там е цяла вселена пълна с магични имена и ритуали според мен изключени от естествените науки, но не и от весталките на здравословния живот Мира Добрева и Гала - последната й препоръка, която уцелих беше да пием чаша затоплен колаген сутрин на гладно - сметайте как след двете чаши гореща вода отново сутрин на гладно (да не пренебрегваме Дънов!), обръщам и един топъл колаген ...
За напреднали има много чудеса - пробиотици за вегани, витамин Д с метаболити (не е някъв си там обикновен тъп витамин Д) биофлавоноиди, и към триста вида "комплекси за жени" (прави впечатление, че мъжете са доста ощетени откъм комплекси за красота и здраве) - то не е вечна младост, детоксикация и укрепване маматасижаса. Ако случайно, но много случайно, някой се усъмни в чудодейните качества на някой витамин с метаболит и попита какво му е действието и кой орган точно ще стане като чисто нов - дежурния отговор е "пречиства организма и укрепва имунната система"
Няколко неща, без които не може! В смисъл появяват се чат пат продукти, които изгряват, имат своята слава и залязват (жожоба, зелено кафе, бял чай, брашно от черупки), ноооо има няколко продукта, които са вечна класика - евъргийни така да се каже:
1. Спирулина
2. Плацента
3. Коластра
4. Кактус
Други няколко неща, от които трябва да се пазим като от чума:
1. Парабени - не знам какво е, но със сигурност е много гадно
2.Подобрители - под това твърде общо заглавие се крие ГОЛЯМАОПАСНОСТ.
Сичко останало е капки, настройки, годжи бери,кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус отгеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и пр. Прави ми впечатление, че киноа на един и същи вносител в плод и зеленчука до нас струва 5 кинта, но веднъж минал под табелата на съседния биоеко фермерски магазин вече добива други качества, съответно и цената му хвърчи - както казах здравето цена няма.
Предвид горното смятам, че ако спазваме елементарни правила, пием си биофлавоноидите редовно, не пропускаме топлия колаген и се мажем с коластра и тук таме плацента, единствения шанс да умрем е посредством глух, тъп удар с тухла или изяждане от акула. Иначе просто не виждам как ще стане!”.
"На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина. Точно за това си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрата приятелка.
Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти. И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен. Съдомиялната и тя е е една-на всяка манджа да е мерудия. Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора... всичко раздухват.
Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.
А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини."
Пред родилния дом у Враца…. Един куп мъже, секи зеи колко моа на жена си:
– Марияяяяя! Излезни де да та цукна…
– Дидиии, покажи ми бебенцетооо….
– Дафииии…На кой е одрало кожата?
– Катееее… Момче или момичеее… И изведнъж сред сичките тия щастливи мъже, са явил некакъв здравеняк с ушанка и ватенка, млъчел си малко па погледнал къде родилнио дом и зинал със се сила:
– Иванееее! Иване, бееее мама ти дeeбa откачена…. Сичките млъкнале и го загледале кат треснати. И пустиняка па си продължил да зеи кат изоглавен:
– Иванееее! Покажи са бе, Иванееее… Ората стояле кат треснати, некой почнале да са кръстат, а шашкънино с ушанката погледнал къде покрива и па изревал:
– Иванеее! Земал съм ти кафе, яла доле, не опрай ли ги тия криви цигли, бе, уй заспал….
