Лети тежък транспортен самолет с ескорт от два изтребителя.
Летят, летят, по едно време на пилотите на изтребителите им става скучно и започват да се eбabat - започват да правят пред него свредла, виражи, осморки.... Внезапно по радиото се чува гласът на пилота на транспортния:
- Хайде на бас, че сега ще направя нещо, което с вашите изтребители даже не можете да си представите!
- Ти? С тази бременна крава Ил-76 смяташ да се надпреварваш с нас, най-големите асове? Давай, покажи ни!
Минават 10 минути, а транспортният все така си лети ли, лети.
На изтребителите им писва и питат пилота на Ил-76:
- И??? Кога започва?
- То свърши.
- И какво направи, което ние не го можем?
- Първо пих кафе, после аках!
През 1982 г. Лари Уолтърс от Лос Анджелис решава да осъществи отколешна мечта - да полети, но не със самолет.
За съжаление, той знае твърде малко за летенето, но успява да изобрети собствен нетрадиционен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързва към удобно кресло 42 метеорологични балона, напълнени с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Сяда в креслото заедно със запас от сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързват въжето и Лари полита. Г-н Уолтърс има намерение плавно да се издигне на трийсетина метра над къщата си. Планът му обаче претърпява провал, тъй като креслото рязко се понася нагоре и достига височина 5 километра.
Съседите са леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш - лети.
...След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия пътнически самолет:
- Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиot лети на градински стол?
- Моля??? - отговаря диспечерът, смятайки, че халюцинира от преумора.
- Както вече казах - лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно ...
- Командире, - усещат се метални нотки в гласа на диспечера, - имате ли проблеми?
- Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално! – отговаря твърдо той.
- Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?
- Защо? - учудва се командирът - Не ви разбирам.
- Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!
- Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиot лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате...
Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и линейки, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Самолетът се приземява в нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.
Доклад от следващия самолет:
- Защо, по дяволите, някакъв кретен с разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?
В диспечерската кула настава тиха паника. Да не би да има неизвестен психотропен газ над летището?
- Спокойно, капитане! Освен вас, някой друг вижда ли го?
- Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?
- Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?
- Земя, аз нищо не смятам! Просто казах, че този летящ малоумник изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.
Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.
Трети самолет:
- Бих искал да споделя с вас, джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.
- В какъв смисъл??!!
- О, и в пряк, и във философски... и в аеродинамичен.
В диспечерската кула подозират първоаприлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият самолет е ледено вежлив:
- Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация и същевременно разхвърчавайки се на парчета. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.
Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.
- ... И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин, то това няма да свърши добре! - моли следващият.
- Колко са? – опитва се да се осведоми диспечерът.
- Откъде да знам?
- Запазете спокойствие! Доложете поред. Какво виждате?
- Пистата за приземяване виждам отлично!
- По дяволите пистата!
- Не разбрах? Какво имате предвид? – пилотът изглежда започва да изпитва непреодолими проблеми в комуникацията си с диспечерската кула.
- Продължавайте кацането!
- А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е? – пита със загриженост той.
- Кажете - вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?
- Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.
- Какъв е той?
- Човек.
- Добре, дайте поред. Къде го виждате?
- Вече не го виждам.
- Защо?
- Защото отлетях.
- Кой?
- Аз.
- Къде?
- Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!
- А човекът къде е?
- Кой?
- Който лети!!!
- Аз не мога да го следя! Откъде да знам къде е! Пуснали, дявол знае кого, в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!
- Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?
- Кретен на градински стол! – лаконичен е пилотът.
- А защо лети?
- Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!
- Но какво го държи във въздуха? - в отчаяние хрипти диспечерът. - Каква магическа сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!
- Към стола му са привързани топки.
- Собствените ли му топки? – прави догадка диспечерът.
- Сър, не ви разбирам напълно - отговаря капитанът. - Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.
- Откъде има балони?
- Този въпрос към мен ли е?
- Извинете капитане. Бихте ли го описали?
- Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.
- Бял или черен?
- Син.
- Капитане!?!?!? Какво значи син?
- Вие знаете ли каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.
Този радиообмен от лудницата се провежда при интензивно въздушно движение. Диспечерът е на ръба на нервна криза и моли за успокоителни. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени. На радарите - нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.
Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се. Вдигат изтребител.
...Нашият въздухоплавател се рее във въздуха, отделен от земята посредством няколкокилометрова бездна, ужасен, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.
Поредният рев е особено могъщ - на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.
Такова нещо нашият авантюрист не може да издържи, зрителният център в замръзналия му мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв - и той показва на пилота среден пръст.
- Жив - неодобрително докладва пилотът на изтребителя на базата.
Вдигат хеликоптер.
Спасителната операция завършва бързо - снайперист прострелва един балон. После втори. Междувременно вечерният бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над океана. Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите. Третият балон се пръсва и снижението става очевидно.
На петия прострелян балон Лари Уолтърс се пльосва във вълните.
Но въжетата, на които са се държали надутите балони, са се увили във високоволтовите проводници... Целият район Лонг Бийч остава без електричество. По-късно г-н Уолтърс е глобен с $1500 за нарушаване на въздушния трафик.
Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари .... и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.
При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася и първата си псувня. Животът се завръща.
И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална репортерка успява да промуши микрофон между санитарите и да запита:
- Кажете, защо все пак направихте всичко това?
Лари я изгледал високомерно и отговорил гордо: "Човек не може да стои без работа!"
----
Лари Уолтърс е единственият човек, който е включен в почетната книга на "Наградите Дарвин", макар да е останал жив след приключението си.
Четвъртък е. Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
• триста и тринайсет коли
• пет автобуса, четири от които са с номер 72
• ТИР
• лада с цигани и зеле, в равни части
• бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат. За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече моментът, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите.
Там ще си стоим, докато светне петото зелено. Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, и накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари.
Тук просто е така.
Тук ще намерите няколко много интересни и забавни Обяви и Разни Табели Обява:
Давам под наем ъгъл в любовен триъгълник. Николай - Тел. за връзка 0899272762
Обява: Ям гъби!
Обява: Не ям зеле!
Обява: Нищо не търся, нищо не искам.
Обява: Оправям развалени жени. Денонощно.
Обява: Търся изгубена девственост. Заплащане - в натура.
Обява: Заменям 17 годишен Москвич за момиче на същата възраст.
Обява: Давам стая за момиче с голям балкон.
Не пускай силно водата! Ще си измиеш краката. (Надпис в тоалетна)
Не пускайте чешмата, защото тече! Надпис на чешма...
ПАРКИНГ-НЕ ПАРКИРАЙ!!!!
Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (Надпис в тоалетната на заведение)
Обява в пресата: Мога да давам уроци по френски, аритметика, латински. Изпитана методика. Но не искам. Телефон 2-11-11.
САЩ. Баптистка столова. В началото на опашката, до тавата с ябълки, стои калиграфски изписана табела: "Взимайте си само по една ябълка. Бог вижда!". На края, до тавата със сладки, е забодена надраскана набързо бележка: "Вземете си колкото искате. Бог е зает да гледа ябълките."
Студентска столова. Над тавата за хляба - надпис: "Не взимайте прекалено много хляб!". Отдолу - дописано с молив: "има в кюфтетата".
Паркингът до ОББ - Момчилград. Табела "Само за служители!". Отдолу дописано: "по изключение - и за автомобили".
Фирма "Пешкиров инкорпорейтид"
Фирма Фирма "ТАРАШ" - почистване на жилища и офиси (Обява от "24 часа")
Турското кафе е виетнамско. (Надпис в бар)
Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!
ЗЪБОЛЕКАР - ВАДИМ ЗЪБИ
ЗЪБОЛЕКАР - ГИНЕКОЛОГ
Целогодишно сезонно намаление на обувките!