Моите любими фрази в учреждение:
- Не зависи от нас, господине!
- Системата не позволява!
- Елате утре!
- Вие не бяхте ли тука вчера?
- Колежката е в отпуска!
- И други хора чакат, не сте само вие!
- Вижте дали не е в кафето!
- Това не е наша работа!
- Момент, че сме с нова система.
- Значи, вземете си документ от КАТ и го донесете.
- Не ги определяме ние тези работи!
- Знам, че звучи абсурдно, но това е положението!
- Живеем в България, господине!
- Обадиха се по телефона и затова са преди вас!
- Еми нямаме, свършиха, купете си от книжарницата.
- Ксероксът е две спирки надолу.
- Оплачете се на когото искате!
- Пак ли сте вие?
- Седнете ще ви извикаме!
- Не ви ли дадоха номерче?
- Съжалявам, но няма какво да направя.
- Не, не се шегувам.
- Носите ли си копие?
- Не, този ксерокс е само за вътрешна употерба.
- Разпечатайте го и се върнете.
- Така ни е наредено!
- Пийте едно кафе и елате пак.
- И на нас ни е писнало от много неща!
- Не знам, вижте на втория етаж.
- Аз не идвам у вас да ви чуkam на вратата, нали?
- Еми, вие трябва да си носите химикалка!
- То така всеки ако почне....
- За пръв път виждам такова нещо.
- Сега се връщам!
- И аз искам много неща, ама...
- Ми щом искате пуснете жалба, ама ви казвам, че няма смисъл.
- Компютърът нещо заби...Ванчеее!
Отива стар руснак при лекаря и му казва:
- Докторе, помагай, бабата не я бива, има депресия, въртят я всички стави, не става от леглото, няма сили да отиде и до тоалетна...
- А имате ли редовен cekc?
- А бе, докторе, какъв cekc, аз съм стар комунист, Ленин ми издъхна в ръцете...!!! - Повярвай ми, прави cekc с бабата и всичко ще бъде наред! Прибрал се дядото, изкъпал се, пийнал една водка за кураж и...действал... Събужда се на другата сутрин и гледа: бабата станала, направила кафе и закуска и пее около печката. Дядото гледа и си говори:
- Еййй, да знаех по-рано...Ами аз и Ленин съм можел да спася!
Събера ли се с Гошо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки…
Обаче закача ли се с Гошо — кофа ракия и кофа салата не стигат!
Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти
буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… Я излез!… Излизам. Оня ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва.
Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика: „Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата“.
Аз се чудя: абе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба. Оня ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му: „Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…“
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше.
Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам: абе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?… Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото.
Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал.
Аз пък й просъсквам: цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
Абе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам. Снощи къде беше? Ама аз съм подготвен: в къщи, честен кръст! Питайте жената. А тя през рамото ми: филм гледахме, швепс пихме (аз и швепс!?) Ония се спогледаха и пак: абе, ти ли си еди-кой си? Аз съм, викам. Къде ти е колата? Долу, викам, долу в гаража. Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан на все по-бавен ход.
— Бунак — изпъшка единият катаджия. — Поне да бе угасил лампата! Ще те убия! Преебал си ми акумулатора!