Две госпожици играят голф.
Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него:
- Моля да ме извините, аз без да искам...
- Нищо, нищо, сега ще ми мине.
- Дайте, да ви помогна!
- Няма нужда, всичко е наред, ооо!
- Аз съм доктор, мога да ви помогна!
Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките.
- Е, как е, по-добре ли сте сега?
- Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията?- не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? - не, не, не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте.
- Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена, - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар.
- Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки!
- Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово.
- Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко?
- Няма... Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов.
Така и направил човекът - намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: "Край! Отървах се!". Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят:
- Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!