Стоял един заек пред една пещера и си дялкал нещо на един камък. Минала лисицата и го попитала:
- Какво правиш?
- Пиша дипломна работа "Как зайците могата да ядат лисици".
Лисицата се ядосала много и го заплашила, че ще го изяде. Вкарала го в пещерата, но след малко излязъл само заека и продължил да си дялка. Не след дълго минал койота и се зачудил, какво прави дългоухия. Заека пак отговорил, че пише дипломна работа "Как зайците могат да ядат койоти". След като койота се ядосал и му казал, че ще го изяде за наказание, заекът го поканил в пещерата да се разберат. Но отново излязъл само заекът.
След още половин час наминал и вълкът.
- Сега ще те изям, но ми кажи какво дялкаш на този камък?!
- Пиша дипломна работа "Как зайците могат да ядат вълци" - отговорил заека.
- Сега ще видиш, ти! - ядосал се вълка.
Отново влезли в пещерата и отново излязъл сам след това. В същото време, вътре в пещерата един лъв си чоплил зъбите с клечка, а заекът тихо казал:
- Не е важно, какво пишеш, а кой ти е научния ръководител.
Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал. Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?