Вицове за Иванчо и Марийка
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили.
- Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах.
- Много просто, сега ще ти обесня. - казва баща му.
- Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега.
Иванчо се почесал по главата:
- Май ще трябва да си помисля една нощ..
През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската.
На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи.
- Тате, всичко ми е ясно. Капитала чуka работническата класа, правителството спи, профсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лaйнa...
Иванчо имал голяма дарба да рисува.
Бил направо гениален художник. Каквото и да нарисува, толкова добре го докарвал, че изглеждало като истинско. Веднъж в училище, както си седял в час, от скука си драскал по чина и нарисувал муха. Учителката минала покрай него и видяла мухата. Помислила я за истинска. Замахнала с ръка да я убие и си ударила ръката в чина.
- Иване, утре баща ти да дойде в училище.На следващия ден бащата на Иванчо пристигнал да се срещне с учителката.
- Иванчо има голяма дарба като художник – казала учителката , – но не я използва по предназначение. Вчера нарисува муха на чина. Аз замахнах да я убия и си изкълчих китката.
- Това не е нищо - казал бащата на Иванчо. – Преди седмица тоя келеш беше нарисувал във ваната крокодил. Толкова добре го беше нарисувал, че като влязох и го видях, от страх изхвърчах през първата врата, която видях. Оказа се, че този келеш и вратата беше нарисувал.
Иванчо имал за домашно да научи пет изречения.
Първо попитал майка си:
- Мамо, кажи едно изречение.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам!
Иванчо го записал.
Отишъл при баща си и го пита:
- Тате кажи ми едно изречение.
- Ся си чета вестника.
Иванчо го записал.
Видял кака си и я питал:
- Како, кажи ми едно изречение.
- Тихо, че си говоря с гаджето.
Иванчо го записал.
Минал покрай железарията и чул:
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
Иванчо го записал.
Иванчо чул по радиото:
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.
Записал го.
На другия ден отишъл на училище и госпожата го попитала:
- Иванчо кажи ми изреченията.
- Не стига, че ти пера керливите гащи, че и изречение искаш да ти казвам.
- Иване кажи изреченията!
- Ся си чета вестника.
- Искаш ли при директорката?
- Тихо, че си говоря с гаджето.
- Иване, какво имаш в тая глава?
- Винтчета, болтчета, гайки, винтчета, болтчета, гайки.
- Кой ти каза тези простотии?
- Тарзан по бели гащи, Тарзан по бели гащи.