По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.
Вървял из Тибет пътешественик. Вървял той, вървял, и му се досрало. Видял една купчина камъни, застанал зад тях и се изcpaл. И си продължил нататък.
За през нощта си отворил палатката и в съня му се явил тибетски светец. И този светец казал на пътешественика:
- Помниш ли, как днес се изсра зад една купчина камъни?
- Да, - отговорил пътешественикът.
- Това беше моята могила, - казал светецът. - Днес ти се изсра на гроба ми и за наказание ще имаш разстройство точно една седмица! А ако разкажеш на някой за това - то и той ще се мъчи точно една седмица с разстройство!
Така и се случило, пътешественикът цяла седмица дрискал.
А когато се върнал и разказал за това на своите приятели, те също почнали да дрискат точно седмица и нито час повече. Те разказвали тази история на свои познати, които също почвали. Така тази история обикаля света...
И ето днес стигна и до ТЕБ!!!!
Преди време, някъде в Южна Америка в едно градче отишъл мъж, които казал на местните, че ще изкупува маймуни по $10 парчето. Юрнали се местните и изловили де що има маймуна наоколо. Човека изкупил буквално хиляди, и когато маймуните наблизо свършили, хората решили, че не си заслужава да ходят надалеч за $10 и спрели да носят маймуни. Но на човека му трябвали още маймуни. Той им предложил да $20 за парче и хората се хукнали към горите отново.
Скоро обаче и тази цена станала неизгодна. Хората се върнали към заниманията си. Бизнесмена тогава предложил $50 за маймуна, но първо трябвало да свърши някаква работа извън града и след завръщането си щял да започне изкупуването. В негово отсъствие оставил "доверен човек" да се грижи за делата му.
"Довереният човек" обаче отишъл при гражданите и им казал. "Ще ви продам маймуни от вече хванатите, за по $35 парчето, а вие после ще му ги продадете за по $50". Юрнали се хората да купуват, изкупили почти всички маймуни и зачакали бизнесмена да се върне.
Никога повече обаче не видели нито бизнесмена, нито неговия доверен човек!
Било в ония времена, когато рокендролът бил още млад, а Варшавският договор пазел съня на мирните граждани. Границите били опасани с два рида бодлива тел, народната милиция била нащрек. Но било лято, дишали се малко по-свободно, по морето било пълно с чужденци и градусите се били разщъкали. Двама представители на тази родна фауна се разбрали, че тази вечер ще "забиват" заедно. Разходили се, седнали в някакво кафене, заприказвали две полякини. Работите потръгнали и както си бил редът, отишли на ресторант, почерпили се, после на бар, където продължили с тези богуугодни дела. Късно през нощта всички се запътили към хотела на нашите герои, където те пазели бутилка коняк, с намерението да продължат с почерпката.
Обаче на единият гларус му дошло в повече и щом помирисал леглото, откъртил безвъзвратно.
На другия ден по обяд, момчетата се събудили със съответстващия свиреп махмурлук, а момичетата си били тръгнали.
Падналият рано в борбата мълчал гузно.
Другият го подбъзиквал:
- Алоуу, спящата красавица, как можа бе, как можа да се натаралюнкаш така...Да изпуснеш такова разкошно гадже, цяла вечер те изяждаше с поглед.
След много значителна пауза продължил:
- Нооо, не се притеснявай, добре че съм аз. Благодарение на мен, българската чест бе защитена.
Първият се опулил невярващо:
- Аре стига бе, само не ми ги пробутвай, че си ги изчуkaл и двете. Та ти беше по-пиян и от мене...
- Нее, не съм ги чуkaл, но поне преди да се строполя в леглото, успях да им кажа, че сме сърби.
Дистанцията на австралийският супермаратон от Сидни до Мелбърн е дълга 875 км, и продължителността му е над 5 дни от старта до финиша.
В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално се тренират за това събитие. Болшинството атлети са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки, които предоставят на състезателите униформите и маратонките.
През 1983 година много от присъствалите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61 годишният Клиф Янг.
От началото всички си мислят, че той е дошъл да види началото на маратона, тъй като той е бил облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши обути върху обувките му. Но когато Клиф отива към масата за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава както всички останали.
Когато Клиф получава номер 64 и застава на линията с другите атлети, то снимачната бригада, заснемаща репортаж от мястото на старта решава да му вземе кратко интервю. Те насочили обектива на камерата към Клиф и го попитали:
— Привет! Кой сте Вие и какво правите тук?— Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасбище близо до Мелбърн.— Наистина ли ще участвате в това състезание?— Да.— Имате ли спонсор?— Не.— В такъв случай няма да можете да стигнете до край.— Защо, ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне или коли до последния момент: само преди 4 години аз си купих кола. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Понякога се е случвало да съм ловял овцете си по2-3 дни, това не беше просто, но аз винаги успявах. Мисля, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дена по-дълго и е само 5 дни, а аз търсех моите овце по 3 дни.
Когато маратонът започнал, то Клиф останал далеч зад професионалистите. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Хората по телевизията го наблюдавали, много от тях му съпреживявали и се молили той да не умре по пътя.
Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията ще му трябват 5 дни, в които всеки ден 18 часа да се тича и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел.
На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяло нощ и е стигнал до градчето Mittagong. Но дори без да спира за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети, макар и да продължил да тича, при това успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона.
С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече е бил много преди всички.
Клиф не само минал маратона бидейки на 61 година, без да умре по време на състезанието, но и го спечелил, биейки рекорда на маратона с 9 часа и става национален герой.
Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути.
Клиф Янг не взима нито една от наградите. Когато получава първата награда от 10 000 австралийски долара, той казал, че не е знаел за съществуването на паричната награда, че е взел участие не заради парите и без да му мисли решава да даде парите на първите пет лекоатлета, които са стигнали финиша след него, т.е. по 2000 австралийски долара за всеки. Клиф не оставя нито цент за себе си и цяла Австралия просто се влюбва в него.
Много от тренираните спортисти знаят цели методики как трябва да се тича и колко време трябва да се почива по времe на дистанцията. Още повече, че те били сигурни, че на 61 години е просто невъзможно да се мине супермаратона.
Но Клиф Янг това не го е знаел. Той дори не е знаел, че атлетите могат да спят по време на състезанието. Него вият ум е бил свободен от ограничаващите убеждения. Той просто е искал да победи: представял е пред себе си изплъзващата му се овца и се е опитвал да я хване.
Не ограничавайте възможностите си – те са извън пределите които сте си поставили!