Трима охранители живеели заедно и когато някой се напиел другите двама го спуквали от бой.
Единия ден обаче един от тях влиза наконтен, лъснат и вика:
- Пичове, довечера има фирмен купон, знаете как е - пуtkи, алкохол, наркотици, ще се омажа, ама ако може да не ме биете, че сутринта имам среща със страхотна манекенка, трябва да съм във форма.
Ония викат:
- Няма проблеми пич, щом е така, ще направим изключение....
Събужда се въпросния сутринта и що да види - главата му неправилен многостен, цвета - труден за рисуване, влиза при другите двама и вика:
- К'о сте направили ?!? Нали се разбрах...ме ?!?
А ония двамата му отговарят:
- Виж, к'о пич, това че разби вратата на влизане го забравяме, че един час пя пиянски песнички в банята, също го забравяме, дори забравяме че се изсра на средата на хола, ама като взе... една кутийка кибрит и набучи лайното с клечки и каза "Ей това таралежче ще живее с нас" не се сдържахме...
Мъж седи на бара в кварталната кръчма и яростно набива шотове уиски.
Така няколко часа и вече бил мъртво пиян, едвам се задържал прав на стола. По едно време в кръчмата влязъл негов приятел, видял го и веднага отишъл да види какво става.
- Абе, Киро! Какво има, бе? Познаваме се от 15 години, никога не си бил толкова пиян. Спри се малко, моля ти се!
- Остави ме, бе! - провикнал се пияният - Жена ми избяга с най-добрия ми приятел!
- Абе, Киро, бе! Аз съм най-добрия ти приятел! - казал мъжът.
- Вече не си! Той е!
Седи си един в кръчмата още от обяд и пие.
Към вечерта се опитва да стане, но... краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива, едвам-едвам става и, влачейки крака, тръгва за вкъщи, прибира се, пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефонът:
- Какво?
- Обажда се келнерът от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам какво да правя с инвалидната ви количка...
‎30-те години.
Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурлига рита футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кръвясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след... първото попаднало му хлапе.
...Момчето, бледен юноша с интелигентни меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли: "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно бистро, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка пpoctиtуtka, грозна като смъртта, а той си мисли: "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крак от маса като бейзболна бухалка и си мисли: "Ей, хулиганче гадно! Само да те гепна и мамицата ти ще eбa!"