Тийнейджър започнал работа като продавач в бакалия в Оклахома.
Един ден влязъл клиент и поискал половин маруля.
- Не съм сигурен, че можете да купите половин маруля – отвърнал младият продавач.
- Защо? – попитал мъжът. – Не ми трябва цяла маруля.
- Съмнявам се, че мога да ви продам половин маруля.
- Добре – твърдо заявил клиентът. – Доведете управителя.
Продавачът отишъл да говори с управителя.
- Един идиot иска да купи половин маруля. – В този момент забелязал, че клиентът е застанал до него. Без да се смути, тийнейджърът продължил: – А този господин иска да купи другата половина.
Когато въпросът бил разрешен, управителят казал на продавача:
- Останах впечатлен от начина, по който се справи. Измъкна се от неприятна ситуация. Откъде си?
- От Минесота.
- Защо дойде тук?
- Там всички са само kуpbи и хокеисти.
Управителят се намръщил.
- Жена ми е от Минесота.
- Нима? И в кой отбор е играла?
Прислужницата иска повишение на заплатата.
Собственичката я разпитва:
- Защо искаш повишение?
- Има три причини. Първата е, че гладя по-добре от вас.
- Така ли? Защо така реши?
- Мъжът Ви така каза.
- А-ха?!
- Втората е, че съм по-добра готвачка от Вас.
- Глупости! Това пък, как ти хрумна?
- Мъжът Ви, госпожо - той така каза.
- Добре, добре...
- Третата причина е, че съм по-добра в леглото от вас.
- По-добра в леглото - просъскала жената - пак ли съпругът ми Ви каза?
- Не госпожо - градинарят.
- Таааа...какво увеличение искаш?
Рангел се буди след едногодишна кома.
До леглото седи обляната в сълзи Мара, която и за миг не изоставила съпруга си по време на комата! Той й хванал ръката и започнал:
- Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен?
- Помня, скъпи!
- А, помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен?
- Помня, любими!
- А, помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен?
- Помня, Рангeле!
- И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен...
- Да, скъпи.
- Знаеш ли какво си мисля, Маро..Мара умилена:
- Какво, любов моя?
- Aми, страшен карък ми носиш ма Маро!