На Кирчо, математиката не му вървеше. Родителите му опитаха всичко, частни учители, курсове, карти за запомняне ВСИЧКО! И нищо не помогна. Накрая в отчаянието си го записаха в църковно училище.
След първият ден Кирчо се прибра много сериозен, даже не целуна майка си, веднага се запъти към стаята си и започна да учи. Цялата стая бе в учебници и тетрадки.
Майка му беше шокирана. Още повече, че това не свърши след първия ден. Целия срок продължи така и накрая очаквано, Кирчо се върна със 6 за срока по математика. В този момент майка му не издържала:
- Кире, обясни ми какво се случи, какво те промени. Поповете?
Кирчо само поклати глава
- Да не би да е дисциплината, ограниченията, расото, кажи ми моля те?!
- Не мамо. Но първия ден като отидох в училище и видях оня гол човек, опънат и закован на един голям плюс, разбрах, че с тия хора шега не бива
На първата си меса новият свещеник бил толкова притеснен, че почти не можел да говори. Преди втората меса на следващата неделя той попитал предшественика си как да се успокои.
Старият свещеник му препоръчал да глътне малко водка. Денят идва, младият духовник прилага съвета на практика и вече е готов да говори до безкрай. Чувства се страхотно! ...
Но само ден след това, получил писмо от стария свещеник:
"Отче, всичко мина много добре, само няколко съвета от мен:
1. Следващия път не нагълтвай, а глътвай по малко.
2. Има 10 божи заповеди, не 12.
3. Има 12 апостоли, не 10.
4. Не наричаме кръста "Големият Х".
5. Преди ядене се казва "благослови насъщния ни хляб... Прости... Амин!", а не "Та-та-ра-та-та, мерси за манджата! Йе, Бог!".
6. Не наричаме Спасителя, Исус Христос и Апостолите "И.Х. и момчетата".
7. Давид победил Голиат, не му "сритал задника".
8. Мойсей разделил водите на Червено море на две, а не "раздавал вода".
9. Не наричаме Юда "Ел Финко".
10. Папата е над всички свещеници, не "над всички свещници" и не го наричаме "Кръстникът".
11. Когато Христос разчупил хляба, казал: "Вземете това и го изяжте, защото това е моето тяло", не казал "Изяжте ме!".
12. Отца, Сина, и светия Дух НЕ се наричат "Биг Бос, Младши и Призрака".
13. Казва се ДЕВА Мария, никога "Марчито с черешката".
14. Последно, но не и по важност, следващата сряда ще има викторина за дърпане на късметчета в църквата "Св. Петър", а не църква за дърпане на св. Петърчета във викторината "Св. Късмет".
Станало голямо наводнение. Водата започнала да нахлува в сградите. В една къща набожен човек стоял се молел на Господ да го спаси. Водата стигнала до първия етаж.
Докато човекът се молел, покрай къщата му минал друг човек с лодка и му викнал:
- Качвай се в лодката и да се спасяваме!
Набожният отговорил:
- Мен Бог ще ме спаси!
И продължил да се моли.
Водата стигнала до втория етаж на къщата му. Минал втори човек с лодка и му предложил да се качи в лодката, за да се спаси, но той пак отговорил:
- Аз вярвам, че Бог ще ме спаси!
И продължил да се моли. Водата стигнала до покрива на къщата му. През това време долетял хеликоптер, спуснали стълба и извикали на набожния човек да се качи, защото в противен случай ще се удави, но той отново отказал с думите:
- Аз знам, че Бог ще ме спаси!
Водата заляла и покрива и човекът се удавил. Качил се на небето и се изправил пред Бог:
- Господи, аз толкова вярвах в теб и се молих да ме спасиш, защо позволи да се случи това?
Господ му отговорил:
- Ех, човече, какво повече искаш от мен: две лодки и един хеликоптер ти пратих!
Поп и шофьор умрели и се явили пред Свети Петър. Още щом видял шофьора, пазителят на Опаловите порти се зарадвал:
- Охо! Откога те чакаме! Бързо влизай в Рая -- пазим ти място!
Попът тръгнал да се промъква след шофьора, но светията го сграбчил за яката.
- Ти пък къде?
- Ами този тъп шофьор веднага влезе в Рая. А аз съм Божи служител!
- Да де. Ама ти като караше литургия, в черквата всички спяха. А той като караше, в автобуса всички се кръстеха и молеха!
Един човек бил много вярващ. Уповавал се на Бог за всичко. В селото, в което живеел, завалял проливен дъжд. Реката придошла, излязла от коритото си и заляла улиците.
Хората започнали да се спасяват кой както може! Само вярващия човек седял пред прага на къщата си и си повтарял: "Бог ще ми помогне!"
Минал съсед с лодка :" Хей, идвай! Има място!"
- Не, не,.. Бог ще ми помогне!
След малко най-добрият му приятел също му предложил:"Качвай се в лодката ми, ще се удавиш"!
- Не, не, Бог ще ми помогне! - повтарял човекът.
Вълната по улиците ставала все по-буйна и висока, скоро къщата му останала под водата, а мъжът се удавил. Озовал се пред Бога! Погледнал го недоверчиво и промълвил:
- Аз вярвах в теб, а ти ме остави да се удавя!
А Господ му отговорил с почуда:
- Малко ли лодки ти изпратих ?!
На богат американец му останало само едно желание в живота - лично да се срещне с папата - и бил готов да чака в Рим, докато го изпълни.
Седмица след седмица висял с тълпите на площад „Свети Петър", но така и не успял да се приближи.
Той се оплакал от лошия си късмет на английски турист, който предложил да му продаде билета си за градинско парти, което папата давал на другия ден във Ватикана. Американецът с радост платил сто лири, но забелязал, че поканата изисквала официално облекло. Затова отишъл при скъп италиански шивач и си поръчал фрак.
На другия ден американецът отишъл във Ватикана, облечен във фрак и цилиндър, наредил се на опашката от гости и зачакал папата да се появи. Гостите били строени в две редици една срещу друга, така че папата да мине покрай едната и после да се върне покрай другата. Когато светият отец най-после се появил, всички учтиво заръкопляскали. Американецът с надежда зачакал, докато папата минал покрай първата редица, но за всеобщо съжаление не заговорил никого. Вместо това само помахал с ръка, когато минал край американеца.
Последен в редицата стоял скитник, който изглеждал абсолютно нелепо в своите дрипи. Но за всеобща изненада папата спрял пред него, поставил ръце на раменете на клетника и прошепнал нещо в ухото му.
Американецът напрегнал ума си. Било ясно, че папата ще разговаря само с някой просяк, човек, който се нуждае от утеха, затова отишъл при скитника и го убедил да си разменят дрехите. Облечен в дрипи и скъсана шапка, той се втурнал към края на втората редица, покрай която вече минавал светият отец. Папата пак не разговарял с никого, докато стигнал до дрипльото в края на редицата. Американецът едва скрил вълнението си, когато Негово светейшество спрял и го погледнал. После папата поставил ръце на раменете му и прошепнал в ухото му:
- Нали преди малко ти казах да се разкараш!