Най-харесвани

На селянин му откраднали кравата. Отива с двамата си сина, да види как е станало това. Стената била разбита и бащата заключил:
- Дупката е малка някой дребен ще е!
- Щом е дребен, значи е пeдaл! - казал първия син.
- Щом е пeдaл, значи не е от наше село. Това ще е само Пешо пeдaлa, от съседното село. - заключил другия син.
Отишли в съседното село и пребили Пешо, почти до смърт.
Стигнало се до съд. Съдията пита.
- Защо пребихте човека?
Бащата и синовете обяснили, каква е "логиката" според тях.
Тогава съдията изкарал една кутия и им казал.
- Я сега, като сте толкова интуитивни ми кажете, какво има вътре?
- Щом кутията е квадратна, значи вътре има нещо кръгло. - казал бащата.
- Щом е нещо кръгло, значи е оранжево. - казал единия син.
- Щом е оранжево, значи е портокал. - казал другия син.
Съдията погледнал в кутията и видял, че наистина има портокал вътре.
Тогава се изправил погледнал подсъдимия и рекъл.
- Ей пeдaл, да върнеш на хората кравата!
Сутринта пощальонът звъни на вратата.
Тя се отваря, а на среща му симпатична русокоса мадама на видима възраст 20-22 години, която му се нахвърля и започва да го целува страстно. Придърпва го да влезе в къщата и го избутва директно към спалнята, разсъблича го, хвърля го на леглото и започва бурен cekc. След като приключват, мадамата бързо отива до кунята, приготвя закуска и му я сервира в леглото. На изпращане пощальонът още стресиран и неразбиращ какво точно му се случва, вижда как мадамата бърка в портфейла си и му връчва един долар. Тогава той се престрашава и пита:
- Не разбирам за какво е всичко това?
А тя отговорила:
- Ами вчера подхвърлих на мъжът ми: "Утре е последният работен ден на пощальона, какво да измислим за него?", и той ми отвърна: "Eби го... дай му един долар". Но да си призная закуската беше лично моя идея.
Опълченците на Била - Вазо Иванов /Goran Petkov/.
Три деня простите хора
как магазините бранят. Градските кафета
трепетно затварят след на Бойко ревът.
Паники ужасни! За пореден път
гъсти орди лазят към местната Била
и пенсионери кашлят, със секрет я заливат.
Овце след овце! Глупак след глупак!
Охраната безумна сочи табелата пак
и вика: “Стойте! По 20 се влиза!”.
И тълпата се стряска - ще свърши ориза!
“Давайте навътре!” чу се от вратата,
и, без да чакат миг, се втурнаха стадата.
И с нов дъжд кошници, чанти и колички,
готови да се бият, ще се запасяват всички.
Бутат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде по-напред
И белия си дроб на вирус да изложи,
но още едни макарони в торбата да сложи.
Ченетата тракат. Касиерки реват,
“Взимайте по-малко, стоката е кът!”
Не сещат ни жега, ни жажда, ни страх -
трябва да вземат консервите с грах.
“Не ни плаши вирус!” -
в очите се чете.
“Ако останем без хартия,
да мрем - по-добре!”
Няма ни гелове, ни една маска.
На опашката се киха
и всеки се стряска.
Служителка иде, ще нарежда стока
и всички се втурват в тази посока.
“Грабвайте хартия!” - някой се изкряска
и стада безумни хвръкнаха завчаска.
Касиерки тръпнат, друг път не видели
без промоция тъй да пазаруват пенсионери.
Йоще миг ще опразнят и тоз магазин,
после трябва да се запасяват и с бензин.
.....................
И днес йощ' по новините за вирус говорят,
всички се панират, но какво да сторят?
Как се бори пандемия заразна
със стомаси пълни, ала глава тъй празна?