По време на соца един партиен секретар изпратил жена си сама с детето на море, а той останал да изпълнява важни поръчения на БКП. Когато благоверната му се върнала, тя направо сияела от щастие:
- О, скъпи! Всичко беше чудесно! Слънце, море, хубава почивна станция, превъзходна храна... А на всичкото отгоре се запознахме с един прекрасен другар! Герой на социалистическия труд!
Червеният велможа се усмихнал широко:
- Е, това пък е било най-хубавото от цялата почивка! А ти, моето момче, сигурно се чувстваш безкрайно горд от това запознанство! Прав ли съм?
Малкият отговорил колебливо:
- Абе, де да знам... Като е такъв голям герой, защо се страхуваше да спи сам и винаги се буташе в леглото при мама?
Приятелите на Моше много му се дразнели, защото на всяка трагична и сърцераздирателна история, която му разказвали, той отговарял "Лошо, но можеше да бъде и по-зле". Един ден Барак събрал групата.
- Този път го хванахме. Идвайте при Моше.
Намерили го в парка на една пейка.
- Здрасти Моше, голяма трагедия. Нали познаваш Цимерман? Прибрал се към 17:30 от работа и заварил жена си с любовник. Извадил пушката и ги застрелял. И по-лошо, после застрелял и себе си.
- Мдаааа, лошо - промърморил Моше и замълчал.
"Аха, хванахме го - помислили си приятелите му."
- Обаче можеше да бъде и по зле - допълнил след малко.
- Е как по зле бе - възкликнали всички.
- Ами, ако се беше прибрал два часа по-рано, щеше да хване мен...