ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК.
"Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа..."
Свекървата посреща новата снаха в къщата - веднага решила да и покаже кой командва парада:
- Дъще, като станеш сутрин и видиш, че китката ми е от лявата страна, да знаеш, че съм в лошо настроение и да не ме заговаряш, а направо почваш да чистиш. Ако китката ми е от дясната страна, да знаеш, че не съм в добро настроение, да не ме заговаряш и направо да почваш да готвиш. А като видиш, че китката ми е по средата да знаеш, че съм много сърдита и да не ме заговаряш, а цял ден да ходиш след мене и да ми угаждаш.
- Добре, майко. А ти като станеш сутрин и видиш, че съм седнала крак връз крак, да си пия кафето и да си пуша цигарата да знаеш, че ми дреме на пуtkata на коя страна ти е китката.
Деси е на 23 години, от София и живее здравословно и екологично.
Всяка сутрин тя става точно в 8 часа и отива да тича в парка. Кросът и продължава около 30 минути – време, в което тя изслушва на айфона си 8 песни - три на Криско, две на Фики Стораро, една на Графа, една на Килата и една на Преслава. След кроса Деси се прибира и взема душ. Температурата на водата трябва да е точно 27.9 градуса, защото ако е по-студена може да настине, а ако е по-топла, е вредно за сърцето. Деси излиза от банята и обтрива тялото си с кърпа от египетски памук, без изкуствени примеси. Кърпата се пере на 40 градуса, без перилни препарати, за да не предизвика случайно някой обрив. Идва време за закуската, на която Деси трябва да изконсумира не повече от 542 калории. Това е половин купичка овесени ядки (но без мляко, защото е вредно), един банан и фреш от портокали, които са раснали в свободни условия, без стрес и са брани от усмихнати, позитивни овощари. След закуската младата жена започва да се грижи за външния си вид. Кожата и се нуждае от подхранване, но Деси не ползва купешка козметика. Мани ги тия отровни химии! Тя си прави хидратираща маска за лицето от мед и краставица. После маже петите си със свинска мас, а косата си – с жълтък и зехтин. Включва уреда за озониране на въздуха, за да не диша кво да е. След козметичните процедури Деси отива на фитнес. Там работи за корем, прасци, подмишници и уши. Снима се с телефона си, но без светкавица, защото светкавиците са вредни за мозъка. Качва снимката във фейса. Нека завиждат кокошките! После идва време за обяд, на който Деси си позволява най-много 853 калории. Менюто и включва зелена салата от еко-производител, расла на баир с южно изложение и наторявана с лaйнa от био-крави, отглеждани от глухонеми говедари, за да не могат да им викат и да ги стресират. След зелената салата Деси изяжда половин сафрид, приготвен на пара. Сафридът е от бангустанско море – най-чистото море, в което е забранено да плават танкери и хора, намазани с плажно масло.
За десерт – две диви ягоди от Средна гора, набрани от бабичка, която никога не е пила и пушила. След обяда Деси прави лека разходка за храносмилане и се прибира за следобеден сън. Той е много важен за нервната система и против бръчки. Деси спи на специален матрак, който проветрява тялото, стимулира гръбначния стълб и отваря чакрите. Има и анатомична възглавница, която влияе директно върху мозъчната кора по най-благотворен начин. Деси не чете книги, защото е вредно за очите. Зрението се изхабява, а тя не иска да сложи очила като неква кукумявка.
След като се е наспала, екологичната жена прави леки упражнения за гъвкавост и отива на антицелулитен масаж. Не че има целулит, ами ей така – превантивно. След масажа си прави среща с приятелка в мола. Приятелката и пие кафе, а Деси си поръчва фреш от моркови, защото е чувала, че е полезен за черния дроб, щитовидната жлеза и ноктите на краката. Двете момичета злословят по адрес на приятелките си, за да стимулират отделянето на допамин. После се разхождат и зяпат витрините на мола, за да си осигурят дневната доза ендорфин. След разходката в мола Деси се обажда на приятеля си Митко. Говорят кратко по телефона, защото Деси е чувала, че мобилните телефони излъчват некви супер вредни вълни, които увреждат мозъка. Митко е фитнес инструктор, на 31 години, от Добрич. Не пие и не пуши. Взема хранителни добавки и анаболи, ма то не се брои. Деси отива в квартирата на Митко. Не се целуват, защото в човешката уста има всякакви вредни бактерии и рискът от зараза не е за подценяване. Деси кляка и му прави бибитка, защото е полезна за лицевите и мускули. Кара Митко да свърши върху лицето и, понеже е чувала, че cпepmata съдържа чудесни хидратиращи и подхранващи кожата съставки.
След любовната среща Деси решава да покара колело. Взема велосипеда си с анатомична седалка, която стимулира седалищните мускули и тазобедрената става и излиза да поджитка по улиците. Велосипедът има специални датчици, които мерят пулса, кръвното налягане, нивото на кислород в кръвта и промените в химическия състав на жлъчния сок. Загледана в дисплея на здравословния велосипед, Деси не забелязва връхлитащия отляво автомобил. Загива на място. Единствената утеха на съмишлениците и, които живеят природосъобразно е, че е убита от хибриден автомобил с изключително ниски нива на въглеродните емисии. Автомобил, който пази екологичния баланс. Ако всички автомобили бяха такива, щяхме да живеем много по-дълго.
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че има три сравнителни степени.
Обаче българинът се запънал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: близо, по-близо, най-близо, на един хуй място; далеч, по-далеч, най-далеч, на майка си в пуtkata; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си eбe майката. Езиковедите се ококорили:
– Не може да е вярно.
Българинът:
– Елате и вижте.
Качват се те на самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват:
– Карай към Варна.
И таксиджията тръгнал, ама решил да попита:
– А бе, какво ще правите във Варна?
– Ще пием кафе.
– А бе, вие луди ли сте? Къде ще ходите на майка си в пуtkata, ей тука на един хуй място правят такова кафе, че да си eбe майката!