На селянин му откраднали кравата. Отива с двамата си сина, да види как е станало това. Стената била разбита и бащата заключил:
- Дупката е малка някой дребен ще е!
- Щом е дребен, значи е пeдaл! - казал първия син.
- Щом е пeдaл, значи не е от наше село. Това ще е само Пешо пeдaлa, от съседното село. - заключил другия син.
Отишли в съседното село и пребили Пешо, почти до смърт.
Стигнало се до съд. Съдията пита.
- Защо пребихте човека?
Бащата и синовете обяснили, каква е "логиката" според тях.
Тогава съдията изкарал една кутия и им казал.
- Я сега, като сте толкова интуитивни ми кажете, какво има вътре?
- Щом кутията е квадратна, значи вътре има нещо кръгло. - казал бащата.
- Щом е нещо кръгло, значи е оранжево. - казал единия син.
- Щом е оранжево, значи е портокал. - казал другия син.
Съдията погледнал в кутията и видял, че наистина има портокал вътре.
Тогава се изправил погледнал подсъдимия и рекъл.
- Ей пeдaл, да върнеш на хората кравата!
Сред всички космически куриози и постановки първо място по право принадлежи майтапът на Оуен Гериът.
През 1973 година той влиза в екипажа на американската орбитална станция "Скайлаб". Номерът, който спретнал на офицера от Центъра за управление на полетите Робърт Крипен, е достоен да влезе навеки в аналите на космонавтиката. Гериът взел със себе си диктофон, на който съпругата му записала няколко предварително подготвени фрази. Когато един ден операторът Робърт Крипен се свързал с орбиталната станция, Гериът чакал до предавателя с диктофона в ръка. Между станцията и Центъра за управление се състоял следният диалог:
- "Скайлаб", тук Хюстън, отговорете.
- Здравейте, Хюстън, - отговорил бодър женски глас от станцията. - Тук "Скайлаб".
От Земята след няколко секундно колебание се позаинтересували:
- Кой говори?
- Здравей, Боб, - отговорила станцията. - Тук е Хелън, жената на Оуен.
Боб забавил отговора си с няколко секунди, а после промълвил:
- Ти какво правиш там?...
- Реших да донеса на момчетата да хапнат нещо пресничко. - успокоил го гласът от орбита.
Центърът за управление мълчал около минута, и след това прекратил връзката. Явно нервите на офицера за свръзка не издържали.
През 1982 г. Лари Уолтърс от Лос Анджелис решава да осъществи отколешна мечта - да полети, но не със самолет.
За съжаление, той знае твърде малко за летенето, но успява да изобрети собствен нетрадиционен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързва към удобно кресло 42 метеорологични балона, напълнени с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Сяда в креслото заедно със запас от сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързват въжето и Лари полита. Г-н Уолтърс има намерение плавно да се издигне на трийсетина метра над къщата си. Планът му обаче претърпява провал, тъй като креслото рязко се понася нагоре и достига височина 5 километра.
Съседите са леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш - лети.
...След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия пътнически самолет:
- Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиot лети на градински стол?
- Моля??? - отговаря диспечерът, смятайки, че халюцинира от преумора.
- Както вече казах - лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно ...
- Командире, - усещат се метални нотки в гласа на диспечера, - имате ли проблеми?
- Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално! – отговаря твърдо той.
- Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?
- Защо? - учудва се командирът - Не ви разбирам.
- Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!
- Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиot лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате...
Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и линейки, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Самолетът се приземява в нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.
Доклад от следващия самолет:
- Защо, по дяволите, някакъв кретен с разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?
В диспечерската кула настава тиха паника. Да не би да има неизвестен психотропен газ над летището?
- Спокойно, капитане! Освен вас, някой друг вижда ли го?
- Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?
- Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?
- Земя, аз нищо не смятам! Просто казах, че този летящ малоумник изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.
Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.
Трети самолет:
- Бих искал да споделя с вас, джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.
- В какъв смисъл??!!
- О, и в пряк, и във философски... и в аеродинамичен.
В диспечерската кула подозират първоаприлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият самолет е ледено вежлив:
- Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация и същевременно разхвърчавайки се на парчета. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.
Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.
- ... И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин, то това няма да свърши добре! - моли следващият.
- Колко са? – опитва се да се осведоми диспечерът.
- Откъде да знам?
- Запазете спокойствие! Доложете поред. Какво виждате?
- Пистата за приземяване виждам отлично!
- По дяволите пистата!
- Не разбрах? Какво имате предвид? – пилотът изглежда започва да изпитва непреодолими проблеми в комуникацията си с диспечерската кула.
- Продължавайте кацането!
- А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е? – пита със загриженост той.
- Кажете - вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?
- Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.
- Какъв е той?
- Човек.
- Добре, дайте поред. Къде го виждате?
- Вече не го виждам.
- Защо?
- Защото отлетях.
- Кой?
- Аз.
- Къде?
- Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!
- А човекът къде е?
- Кой?
- Който лети!!!
- Аз не мога да го следя! Откъде да знам къде е! Пуснали, дявол знае кого, в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!
- Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?
- Кретен на градински стол! – лаконичен е пилотът.
- А защо лети?
- Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!
- Но какво го държи във въздуха? - в отчаяние хрипти диспечерът. - Каква магическа сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!
- Към стола му са привързани топки.
- Собствените ли му топки? – прави догадка диспечерът.
- Сър, не ви разбирам напълно - отговаря капитанът. - Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.
- Откъде има балони?
- Този въпрос към мен ли е?
- Извинете капитане. Бихте ли го описали?
- Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.
- Бял или черен?
- Син.
- Капитане!?!?!? Какво значи син?
- Вие знаете ли каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.
Този радиообмен от лудницата се провежда при интензивно въздушно движение. Диспечерът е на ръба на нервна криза и моли за успокоителни. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени. На радарите - нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.
Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се. Вдигат изтребител.
...Нашият въздухоплавател се рее във въздуха, отделен от земята посредством няколкокилометрова бездна, ужасен, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.
Поредният рев е особено могъщ - на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.
Такова нещо нашият авантюрист не може да издържи, зрителният център в замръзналия му мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв - и той показва на пилота среден пръст.
- Жив - неодобрително докладва пилотът на изтребителя на базата.
Вдигат хеликоптер.
Спасителната операция завършва бързо - снайперист прострелва един балон. После втори. Междувременно вечерният бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над океана. Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите. Третият балон се пръсва и снижението става очевидно.
На петия прострелян балон Лари Уолтърс се пльосва във вълните.
Но въжетата, на които са се държали надутите балони, са се увили във високоволтовите проводници... Целият район Лонг Бийч остава без електричество. По-късно г-н Уолтърс е глобен с $1500 за нарушаване на въздушния трафик.
Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари .... и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.
При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася и първата си псувня. Животът се завръща.
И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална репортерка успява да промуши микрофон между санитарите и да запита:
- Кажете, защо все пак направихте всичко това?
Лари я изгледал високомерно и отговорил гордо: "Човек не може да стои без работа!"
----
Лари Уолтърс е единственият човек, който е включен в почетната книга на "Наградите Дарвин", макар да е останал жив след приключението си.
ПОЗДРАВИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ.
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо от колкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно на половина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
Преди време, някъде в Южна Америка в едно градче отишъл мъж, които казал на местните, че ще изкупува маймуни по $10 парчето. Юрнали се местните и изловили де що има маймуна наоколо. Човека изкупил буквално хиляди, и когато маймуните наблизо свършили, хората решили, че не си заслужава да ходят надалеч за $10 и спрели да носят маймуни. Но на човека му трябвали още маймуни. Той им предложил да $20 за парче и хората се хукнали към горите отново.
Скоро обаче и тази цена станала неизгодна. Хората се върнали към заниманията си. Бизнесмена тогава предложил $50 за маймуна, но първо трябвало да свърши някаква работа извън града и след завръщането си щял да започне изкупуването. В негово отсъствие оставил "доверен човек" да се грижи за делата му.
"Довереният човек" обаче отишъл при гражданите и им казал. "Ще ви продам маймуни от вече хванатите, за по $35 парчето, а вие после ще му ги продадете за по $50". Юрнали се хората да купуват, изкупили почти всички маймуни и зачакали бизнесмена да се върне.
Никога повече обаче не видели нито бизнесмена, нито неговия доверен човек!
Един бизнесмен карал своя Мерцедес и видял бездомник, който ядял тревата на поляната.
- Какво става, човече, защо ядеш тревата? Гладен ли си?
Бездомникът:
- Три дни не съм ял! Тук поне малко трева има!
Бизнесменът:
- О, беден си! Е, хайде, скачай в колата! Днес съм добър! Ще дойдеш с мен!
Бездомникът се качил в Мерцедеса и казал:
- Благодаря, добри човече! Напразно казват, че богатите хора са лоши!
Бизнесменът:
- Евала, брато! Сега ще те закарам на моята вила в Симеоново да видиш какво значи поляна - огромна, буйна и неокосена!